О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 11.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч. т. дело № 342/2009 г.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. С. И. от гр. Ш. срещу разпореждане от 16.02.2009 г. на Шуменски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 74/2009 г., с което въззивната му жалба е върната като просрочена и е прекратено производството по делото.
С частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и моли същото да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответникът по частната жалба „Т” Е. гр. Ш. не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № Т* от 03.12.2008 г. по т. д. № 1 268/2008 г. на Шуменския районен съд е признато за установено по отношение на „Т” Е. гр. Ш., че Ц. С. И., настоящ жалбоподател не дължи присъдената в полза на дружеството по изпълнителен лист, издаден по определение на ШРС от 16.07.2003 г. по ч. гр. д. № 1 708/2008 г., сума в размер на 233,73 лв. мораторна лихва върху главницата за периода януари 2000 г. до юни 2000 г. и обезсилил часнично издадения изпълнителен лист, като отхвърлил предявените искове за разликата до пълния им размер като неоснователни.
Срещу решението, съобщено на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Д. С. на 09.12.2008 г. е подадена въззивна жалба с вх. № 26 от 05.01.2009 г., която с обжалваното разпореждане е върната от въззивния съд по съображения, че същата е просрочена.
Частната жалба е неоснователна.
Съобщението за постановеното от Шуменския районен съд решение е изпратено до процесуалния представител на жалбоподателя адв. С, което според извършеното на 09.12.2008 г. отбелязване на длъжностното лице по призоваването, последният отказал да приеме с твърдението, че са оттеглени пълномощията му. Доказателства в тази насока съобразно изискването по чл.35 ГПК отсъстват по делото, обстоятелство, обусловило законосъобразния извод на съда, че срокът за въззивното обжалване е започнал да тече от 09.12.2008 г. Въззивната жалба е изпратена по пощата на 30.12.2008 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК и същата се явява просрочена, поради което правилно е върната на подателя й.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.02.2009 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 74/2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: