5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 19.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2988/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Епифанова А. и А. Н. А. срещу решение №1239 от 8.06.2015г., постановено по в.гр.д.№783/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, с което е потвърдено решение №18769/28.11.2014г. по гр.д.№4874/2013г. на Софийски градски съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин наличието на предпоставките по чл.242 ал.1 КЗ във вр. с чл.74 ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователното дружество за изплащане на претендираното от касаторите застрахователно обезщетение. Акцентира се върху датата 10.07.2008г. като дата на настъпване на застрахователното събитие, към който момент е бил в сила Добавък №2/1.05.2007г., предвиждащ изплащане на обезщетение при намалена загуба на трудоспособност над 70%. Излагат се съображения за ирелевантност за спора на всички обстоятелства, свързани със здравословното състояние на касаторката И. А., тъй като към датата на сключване на договора ответното дружество не е положило усилия да се запознае и да провери медицинската й документация. Отделно се сочи, че заболяванията на касаторката, предхождащи възникването на застрахователното правоотношение, не са обуславяли състояние на нетрудоспособност. Претендира се отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира като първи въпрос следната група материалноправни въпроси, за които твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 предл.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация, а именно: „Тогава, когато има сключен договор за групова застраховка „Живот” на получателите на ипотечни кредити между кредитодател /банка/ и застрахователно дружество, на коя дата настъпва застрахователното събитие за получателя на ипотечен кредит и кои документи удостоверяват това? Кой е правопораждащия факт – декларация за незаболеваемост, датата на сключване на договора за кредит или документите, издадени от ТЕЛК или НЕЛК? На коя дата настъпва застрахователното събитие, даващо право на кредитополучателя да предяви претенцията си към застрахователя ако е плащал през периода на трайната нетрудоспособност?”. В изложението е поставен и втори въпрос, за който касаторите поддържат наличието на предпоставките за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 предл.2 ГПК, а именно: „За да са налице предпоставките за заплащане на обезщетението от ответника, какъв следва да бъде процента на неработоспособност – над 90%, над 80% или над 70%?”
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация ЗАД [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице както общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК, така и релевираната от касаторите допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК Отделно се излагат съображения за неоснователността на жалбата по съществото на спора.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение от 8.06.2015г., постановено по в.гр.д.№783/2015г., въззивният състав на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в, е потвърдил решение №18769/28.11.2014г. по гр.д.№4874/2013г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни: 1. исковете на И. Епифанова А., предявени на основание чл.74 и чл.86 ЗЗД против ЗАД [фирма] за сумата 36 652.17 евро, ведно със законната лихва за забава в размер на 10 200.14 евро за времето от 9.04.2008г. до 8.04.2013г. както и 2. исковете на А. Н. А., предявени на основание чл.74 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 7 935 евро и лихва за забава в размер на 1 000 евро за времето от 9.04.2008г. до 8.04.2013г.
В обжалваното решение е прието за установено, че на 13.05.2005г. между ищцата И. А. като кредитополучател и [фирма] като кредитодател е бил сключен договор за банков кредит за сумата 55 000 евро за покупка на жилище със срок на погасяване 12.05.2016г. като договорът е подписан от втория ищец А. А. като солидарен длъжник. На 13.05.2005г. ищцата е подписала съгласие да бъде сключена застраховка „Живот” при условията на договор за групова застраховка „Живот” между [фирма] и ЗАД [фирма] от 1.05.2004г. Съдът е посочил, че И. А. е декларирала, че е здрава, не приема медикаменти под каквато и да е било форма и че през последните 3 години не е получавала лечение, преглед или консултация от лекар за заболяване, телесно нараняване или инвалидност.
Въззивният състав е приел също за установено, че с договора за групова застраховка „Живот“ на получателите на ипотечни кредити, сключен между [фирма] и ЗАД [фирма] на 01.05.2004 г., банката в качеството си на застраховащ е сключила за своя сметка със застрахователя договор за групова застраховка „Живот“ на получателите на ипотечни кредити, отпуснати от банката като застрахователят е поел задължение срещу плащане от страна на банката на застрахователната премия да изплати на ползващото се лице застрахователни плащания при настъпване на покритите рискове със застрахованите лица. В обжалваното решение е посочено, че съобразно чл.6, т.4 от договора в покрития риск е включена пълна трайна неработоспособност в резултат на заболяване, настъпила със застрахованото лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие, както и че съгласно чл.7, т.5 от договора застраховката не покрива пълна трайна неработоспособност, когато тя е в резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние. Въззивният съд е отразил, че в чл.1 от договора е дефинирано понятието „пълна трайна неработоспособност /инвалидност/“ като „медицински удостоверима, вероятно постоянна неспособност на застрахованото лице да упражнява обичайната си или друга дейност чрез полагане на подобни умствени или физически усилия и личен труд за осигуряване на доход, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие като пряк резултат от злополука или заболяване, като трайната нетрудоспособност се установява с решения на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващи трайно намалена или загубена трудоспособност над 90%”. С добавък № 2 от 01.05.2007 г. този процент е намален на над 70% загубена трудоспособност.
В обжалваното решение е посочено, че на 10.07.2008г. ищцата е освидетелствана с водеща диагноза „Белодробен емболизъм“ и общо заболяване „БТЕ – хронично рецидивираща микроемболична форма. Бронхиална астма -смесен тип. ДН – I степен. В експертното решение на І О. София-град е прието, че заболяванията на И. А. мотивират 80% трайно намалена работоспособност, като инвалидизацията е от 09.04.2008 г. до 01.07.2010 г. Впоследствие ищцата е преосвидетелствана със срок на инвалидизацията до 01.06.2013 г. при същия процент трайно намалена работоспособност.
Въззивният състав е отразил, че от представеното по делото писмо на НЗОК изх.№ 33-03-5/13.03.2014 г. се установява, че за периода 2003 г. – 2007 г. ищцата е била консултирана медицински 7 пъти във връзка с сърдечно заболяване, камък в бъбрека и неалергична астма, Посочил е, че според заключението на съдебно-медицинска експертиза ищцатата е страдала от артериална хипертония с вероятна давност от 1994 г., бронхиална астма с вероятна давност от 2001г. като тази диагноза за първи път е поставена след съответни изследвания през м.февруари 2008г.
В обжалваното решение е прието, че за времето от 09.04.2008 г. до 08.04.2013г. по договора за ипотечен кредит са погасени 24 886.44 евро главница, 11 395.10 евро лихва и 370.64 евро такси / общо 36 652.17 евро/, като законната лихва, изчислена съобразно датата на вноските, е в размер на 10 200.14 евро. Направени са 64 вноски на обща стойност 36 652.17 евро, като за 13 вноски сумите са осигурени от ищеца чрез захранване на разплащателната сметка на ищцата, но за периода се установяват и транзакции, несвързани с кредита.
На базата на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявените искове намират своето основание в разпоредбите на чл.242, ал.1 от КЗ, вр.чл.74 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. За да обоснове извода си, че предявените искове са неоснователни, съдът е посочил, че ищцата е декларирала, че е запозната с условията на застраховката, както и че същата е дала съгласие застрахователя да получава от медицинските и другите органи и лица, информация, медицински и други документи във връзка с нейното здравословно състояние. Съдът е приел за релевантно обстоятелството, че И. А. е дала отрицателен отговор на въпросите поставени от застрахователя по отношение на нейното здравословно състояние. Въззивният съд е акцентирал върху факта, че към момента на подписването на тези документи, като част от условията по сключването на договора за групова застраховка „Живот”, ищцата е страдала от заболявания, които не са отразени в подписаната декларация. За въззивния съд посочените обстоятелства са достатъчно основание за освобождаване на застрахователя от задължението да заплати обезщетение с оглед в чл.7, т.5 от договора, предвиждащ, че застрахователят не покрива смърт или пълна и трайна неработоспособност, когато те са резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние.
Въззивният съд е приел, че с добавък № 2 от 01.05.2007г. процентът на пълна и трайна неработоспособност, удостоверен от ТЕЛК е намален от над 90% на над 70%. В тази връзка въззивният състав е посочил, че решаващият мотив на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, поради недостигане на над 90% загуба на работоспособност, е незаконосъобразен. Въпреки това, съдът е потвърдил първоинстанционното решение с решаващ мотив, че в случая е налице изключението по чл.7, т.5 от договора за групова застраховка „Живот“ на получателите на ипотечни кредити, съгласно който застраховката не покрива пълна трайна неработоспособност, когато тя е в резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като първа група въпроси: „Тогава, когато има сключен договор за групова застраховка „Живот” на получателите на ипотечни кредити между кредитодател /банка/ и застрахователно дружество, на коя дата настъпва застрахователното събитие за получателя на ипотечен кредит и кои документи удостоверяват това? Кой е правопораждащия факт – декларация за незаболеваемост, датата на сключване на договора за кредит или документите, издадени от ТЕЛК или НЕЛК? На коя дата настъпва застрахователното събитие, даващо право на кредитополучателя да предяви претенцията си към застрахователя ако е плащал през периода на трайната нетрудоспособност?” не представляват значими за спора въпроси по см. на чл.280 ал.1 ГПК, обусловили правните изводи на въззивния съд по настоящото дело. Това е така, тъй като съдът е обосновал извода си за неоснователност на исковите претенции с оглед обстоятелствата по чл.7, т.5 от Договора за групова застраховка „Живот“, приемайки, че трайната неработоспособност на касаторката, установена за първи път с експертно решение от 10.07.2008г., е в резултат на предварително съществуващо заболяване. В тази връзка въззивният съд нито е обсъждал, нито е оспорил твърдението на ищците, че нетрудоспособността е установена на 10.07.2008г. и че това е датата на настъпване на застрахователното събитие.
В самата касационна жалба се излагат съображения за неправилност на решението във връзка с извода на съда за приложимост на изключението по чл.7 т.5 от Договора за застраховка. Поставените в изложението въпроси обаче нямат отношение към посочените обстоятелствата по чл.7.5 от застрахователния договор и в този смисъл въпросите не са от значение за изхода на конкретното дело по см. на чл.280 ал.1 ГПК.
По аналогични съображения не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване и вторият въпрос: „За да са налице предпоставките за заплащане на обезщетението от ответника, какъв следва да бъде процента на неработоспособност – над 90%, над 80% или над 70%?”. На първо място така формулираният въпрос не е правен, а фактически въпрос, отговорът на който е обусловен от конкретните уговорки по конкретния договор. На второ място въпросът е относим към мотивите на първоинстанционното решение, където е прието, че обезщетението се дължи само при загуба на трудоспособност над 90%. Предмет на касационната жалба е въззивното решение, в което въпросът за процента загуба на трудоспособност не е формирал решаващата воля на съда.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното, следва да се има предвид, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не посочва практика на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито излага съображения защо счита, че формулираните от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В противоречие с разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК за това, че „двете хипотези на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – точното приложение на закона и развитието на правото, формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване”, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК селективният критерий е разделен /чл.280 ал.1 т.3 предл.1 ГПК за първата група въпроси и чл.280 ал.1 т.3 предл.2 ГПК за втория въпрос/.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответното дружество за касационното обжалване , тъй като такива не са поискани с отговора на касационната жалба /претендират се законни последици при допускане на касация и при оставяне в сила на въззивното решение/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1239 от 8.06.2015г., постановено по в.гр.д.№783/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 с-в,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: