3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
С., 22,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 501 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3557/15.VІ.2012 г. на С. М. Г. от С., подадена чрез процесуалния й представител от САК против въззивното определение № 412 на Ловешкия ОС, ГК, от 28.V.2012 г., постановено по ч.гр. дело № 229/2012 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определение № 158 на Тетевенския РС от 23.ІІІ.2012 г. по гр. дело № 143/2012 г.: за прекратяване на първоинстанционното производство поради недопустимост на установителния й иск по чл. 124 ГПК.
Оплакванията на частната касаторка Г. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което тя претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 към жалбата си Г. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че ВКС трябвало да се произнесе по пет хипотетично формулирани от нея въпроса, вкл. и досежно правните последици от това, че с решение № 144 от 10.І.2012 г. по т.д. № 946/2010 г. състав на ІІ-ро т.о. на ВКС вече бил отменил решението на търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация по в.арб. дело № 8/2009 г. в частта му за солидарното й осъждане /с представляваното от нея [фирма]/ да заплати на [фирма] сума в размер на 450 000 лв., какъв бил предметът на новото производство по това дело при повторното му разглеждане и налице ли е правен интерес за предявяването на установителен иск пред държавен съд, който не е бил предявяван за разглеждане „в арбитражно производство пред арбитраж”.
Ответното по касация [фирма] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Ловешкия ОС, настоящата частна касационна жалба на С. М. Г. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивната инстанция, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд. Поради това всеки един касатор е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на този релевантен за изхода на делото правен въпрос. Съответно непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Вместо конкретен материално- или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл Ловешкия ОС с атакуваното негово въззивно определение, частната касаторка С. М. Г. от С. релевира в изложението към жалбата си въпроси с изцяло хипотетичен характер, по които обаче следвало да се произнесе ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 412 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 28.V.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 229/2012 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2