3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
гр. София, 24.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 1489 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. Д. от [населено място] срещу решение № 794 от 06.04.2017г. по в.гр.д. № 5006 / 2016г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на първоистанционното решение са отхвърлени предявените от нея искове срещу [фирма] за заплащане на разликата от 40 000 лева до 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й В. Ж. А., настъпила при ПТП на 05.08.2010г., ведно със законна лихва за забава, като касаторът е осъден да заплати деловодни разноски.
Касаторът твърди, че постановеното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на въведения от законодателя критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Претендира съдебни разноски.
Ответникът по жалбата, [фирма], [населено място], в писмения си отговор оспорва същата. Счита, че в хода на производството е установено, че ищцата е напуснала сина си в съвсем невръстна възраст, съответно не е живяла в едно домакинство с него и липсват доказателства да му е оказвала финансова подкрепа, както и да е носител на родителски права. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Съставът на въззивния съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. За да постанови атакуваното решение в отменителната му част, решаващият съд е заключил, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения от първата инстанция размер от 80 000 лв. е незаконосъобразно завишен, предвид липсата на непосредствени, близки контакти между майка и син и факта, че реално бащата е полагал грижи за неговото отглеждане и възпитание, след като ищцата се е преместила в друго населено място –гр.Пещера. Апелативният съд е изложил аргументи, че в процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на своя пълнолетен син, с когото не са живели заедно, считано от 1995г., тъй като тя се е преместила в друго населено място, където е създала собствено семейство и има други деца. Достигнал е до извода, че тя не е разчитала единствено на починалия В. за подкрепа в морален и материален план, предвид факта, че е била разделена с баща му от дълго време, като изобщо не се е грижела за детето, считано от 1995г., когато В. е бил само на 4 години.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като обуславящ изхода на спора материалноправния въпрос относно приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по-конкретно на решение № 194/12.01.2017г. по т.д. № 444/2014г. на І ТО на ВКС, решение № 223/13.04.2017г. по т.д. № 2273/2015г. на ІІ ТО на ВКС и решение № 173/27.10.2016г. по т.д. № 2663/2015г. на І ТО на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Съгласно ППВС 4/68г. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В случая, при определяне размера на следващото се обезщетение за обезвреда за причинените неимуществени вреди, въззивният съд не се е отклонил от цитираната от касатора задължителна практика на касационната инстанция, вкл. ППВС №4/23.12.1968г., както и от множеството постановени в съответствие със същата решения по чл. 290 ГПК на отделни състави на ВКС, тъй като е съобразил всички значими за делото обстоятелства, относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищцата морални болки и страдания, като обстойно ги е анализирал. При определянето на размера на обезщетението съдебният състав е съобразил степента на близост в отношенията майка – дете, изхождайки от конкретната фактическа обстановка. Що се отнася до правилността на тази преценка и изградените въз основа на нея фактически изводи, то тя е относима към обосноваността на въззивния акт, която не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК, както е посочено в задължителните за съдилищата разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, касационното обжалване не може да бъде допуснато, като на ответника, предвид изхода на делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 794 от 06.04.2017г. по в.гр.д. № 5006 / 2016г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 4912/13.06.2016г. по гр.д. № 3043/2015г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от В. Б. Д. искове срещу [фирма] за заплащане на сумите от 40 000 лв. и 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й В. Ж. А. при ПТП на 05.08.2010г., ведно със законна лихва за забава.
ОСЪЖДА В. Б. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма],[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.