ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 607
гр. София 25.09.2015 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2015 (седемнадесети септември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4571 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба с вх. № 9350/21.08.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], с която е поискано от Върховния касационен съд, да определи по реда на чл. 123 от ГПК, компетентен съд, който да разгледа предявените от дружеството срещу В. П. С. искове. Молбата е мотивирана с това, че с определение № 232/06.04.2015 година на Апелативен съд В., гражданско отделение, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 149/2015 година за такъв е определен Окръжен съд Варна. Впоследствие с определение № 2668/17.07.2015 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 797/2015 година е прието, че компетентен да се произнесе по така предявените искове е Районен съд Варна. В молбата си [фирма] [населено място] сочи, че счита за правилно първото от посочените две определения и оспорва второто, като предвид разликата между двете иска Върховния касационен съд да определи компетентния за разглеждането на исковете съд по реда на чл. 123 от ГПК.
[фирма] [населено място] е предявило срещу В. П. С. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за претърпени поради отнемане на вещи, за които то твърди, че са негова собственост, имуществени вреди. Към всеки един от тези искове обективно са съединени и искове по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва за забава, считано от датата на отнемането на вещите-25.04.1991 година. Исковете са били предявени пред Окръжен съд Варна, където е било образувано гр. д. № 797/2015 година. С разпореждане № 885/13.03.2015 година съставът на Окръжен съд Варна е определил общ размер на цената на предявените искове 68.01 лева, като с оглед на това е прекратил производството и е изпратил исковата молба на Районен съд Варна позовавайки се на чл. 118 във връзка с чл. 104, т. 4 от ГПК. Това разпореждане е било обжалвано от [фирма] [населено място] като с определение № 232/06.04.2015 година на Апелативен съд В., гражданско отделение, втори състав, постановено по ч. гр. д. № 149/2015 година е прието, че компетентен да се произнесе по исковете е Окръжен съд Варна. С оглед на това разпореждането е отменено и делото е върнато на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Впоследствие съставът на Окръжен съд Варна, позовавайки се на подадена от [фирма] [населено място] уточняваща молба с вх. № 22 088/13.07.2015 година, е приел, че са предявени двадесет и три обективно съединени иска, всеки един с цена под 25 000.00 лева. Поради това с определение № 2668/17.07.2015 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 797/2015 година производството отново е прекратено като на основание чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 104, т. 4 от ГПК делото е изпратено за разглеждане на Районен съд Варна. Това определение е било съобщено на [фирма] [населено място] на 31.07.2015 година. С частна жалба с вх. № 24 979/13.08.2015 година дружеството е обжалвало посоченото определение. Тъй като това е било направено след срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 8781/18.08.2015 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 797/2015 година жалбата е била върната на основание чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение намира, че подадената от [фирма] [населено място] молба по чл. 123 от ГПК е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Съгласно посочената разпоредба Върховния касационен съд определя съда, който е компетентен да разгледа иска, когато такъв не може да бъде определен при спазването на правилата на Глава дванадесета „Подсъдност” от ГПК. В случая [фирма] [населено място] е предявило срещу В. П. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. Затова местно компетентния да разгледа тези искове съд се определя, било по установеното с чл. 105 от ГПК правило за обща местна подсъдност, било по установеното с чл. 115 от ГПК такова за специална подсъдност при искове за непозволено увреждане. Същевременно, тъй като се касае до искове за парични вземания, компетентния да ги разгледа съд по правилата на родовата подсъдност се определя съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК. По силата на чл. 118, ал. 1 от ГПК за спазването на тези правила съдът следи служебно в случаите по чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ГПК или по възражение на ответника в случаите по чл. 119, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 121 от ГПК резултатът от проверката на съда по чл. 118, ал. 1 от ГПК може да бъде обжалван от заинтересованата страна. Поради това [фирма] [населено място] е имало правото да обжалва определение № 2668/17.07.2015 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 797/2015 година, но е пропуснало да направи това в установения от закона срок. Поради това то не може да оспорва това определение, с което делото е изпратено на Районен съд Варна. От друга страна, ако този съд счете, че не е компетентен да разгледа изпратените му по реда на чл. 118, ал. 2 от ГПК искове той има възможността да повдигне спор за подсъдност между него и Окръжен съд Варна. По силата на чл. 122 от ГПК компетентен да се произнесе по този спор ще е Апелативен съд В., като неговото определение ще е задължително за спорещите съдилища. С приключването на тази процедура окончателно ще бъде определен местно и родово компетентния съд, който да разгледа предявените от [фирма] [населено място] срещу В. П. С..
От горното следва, че по реда на Глава дванадесета „Подсъдност” от ГПК е възможно да бъде определен както местно, така и родово компетентния съд, който да разгледа предявените от [фирма] [населено място] срещу В. П. С. искове, не само при първоначалното подаване на исковата молба, но и при евентуално възникналите впоследствие спорове за тази компетентност. Поради това не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 123 от ГПК предпоставки за определяне от Върховния касационен съд на компетентен да разгледа посочените искове съд. Пропускът на страната да упражни надлежно правата си по чл. 121 от ГПК, както е в случая, не може да бъде сканиран, чрез искане по чл. 123 от ГПК, при което да се постигне целения с просрочената частна жалба резултат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9350/21.08.2015 година на [фирма] [населено място], [улица], с която е поискано, на основание чл. 123 от ГПК да се определи компетентен съд, който да разгледа предявените от него срещу В. П. С. от [населено място] дол, [улица], с Е. [ЕГН], с искова молба вх. № 7919/11.03.2015 година искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.