О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
гр.С., 26.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 386/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. Ц. Й. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 85 от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 467/ 2010 г., с което е потвърдено решение на В. районен съд по гр.д.№ 817/ 2009 г. в частта му, в която по предявените против касатора от П. Н. Л. искове е признато за установено, че Й. Й. дължи на П. Л. 15 914 лв главница по договори за заем и 5 690,77 лв договорна лихва за период 23.10.2007 г. – 28.08.2008 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, отговаряйки неправилно на материалноправния въпрос “Уговорката в полза на заемодател, който за обезпечение на вземанията си е получил в залог движими вещи с право да се удовлетвори сам чрез продажбата им в случай на неизпълнение, представлява ли „даване вместо изпълнение” и погасява ли задължението по заема”. Според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, на което основание моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответникът по касация П. Н. Л. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Поставеният от касаторът въпрос не обуславя въззивното решение. От фактическа страна съдът е приел, че между страните по делото са били сключени два договора за заем, с включена уговорка, че заемодателят получава в залог движими вещи и при неизпълнение на падежа може да ги продаде, за да се удовлетвори от получената цена. Тази уговорка не съставлява съглашение за даване вместо изпълнение по смисъла на чл.65 от ЗЗД, а по правното си естество е залог на движима вещ с мандат за продажба на заложените вещи от залогоприемателя. Дали ответникът по касация, явяващ се и залогоприемател, е трябвало да продаде заложените вещи и да прихване с вземането си по заемите задължението да се отчете за получената продажна цена, е извън предмета на настоящето производство. Това е така, доколкото от фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че преди процеса заложените движими вещи са върнати от ищеца на ответника по общо съгласие между тях. Фактическите изводи на въззивната инстанция не могат да се проверяват в производството по чл.288 от ГПК – при допускането на касационното обжалване релевантни са отговорите на въззивния съд по правни въпроси. Доколкото на поставения от ищеца правен въпрос, свързан с възможността при сключване на договор за залог да се постигне и съгласие за даване вместо изпълнение, въззивният съд не е давал отговор, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, той не би довел до промяна в крайните изводи на инстанцията по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 85 от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 467/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: