4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 607
гр. София, 29 декември 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Цачева частно гражданско дело № 4979 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 3390 от 27.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3307/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд е оставена без уважение частната жалба на П. А. Д. против определение № 998 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 908/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което в производството по чл. 248 ГПК е допълнено определение № 935 от 18.05.2015 г. в частта му за съдебните разноски и П. А. Д. е осъден на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на М. А. М. сумата в размер от 1072, 50 лева, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу определението на Софийския апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 16881 от 17.12.2015 г., подадена от П. А. Д.. Поддържа се, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: допустимо ли е присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК, ако доказателства, че такива са сторени са представени едва с молбата за допълване на съдебния акт в частта му за съдебните разноски, разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана в т. 1 от ТР № 6/2012 г. и следва ли при своевременно оспорване достоверността на датата на представените документи, удостоверяващи сторените от страната разноски, съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, разрешен в противоречие с мотивите, изложени в т. 1 от ТР № 5/2012 г.
Ответниците по жалбата Б. В. М., К. Борисов Н., Г. Борисов Н., Г. М. И., В. А. Д., А. В. Д. и Методи В. Д. (наследници на М. А. М., конституирани с определение от 17.02.2016 г. по ч.гр.д. № 3307/2015 г. на Софийски апелативен съд и определение от 28.06.2016 г. по ч.гр.д. № 3307/2015 г. на Софийски апелативен съд) не вземат становище.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е дадено разрешение по същество на производството за изменение на определението в частта му за съдебните разноски.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 908/2014 г. на Софийския окръжен съд е образувано по искова молба вх. № 2564 от 05.12.2014 г. на П. А. Д. по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу М. А. М. за сума в размер от 30 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. С молба от 14.05.2015 г., преди провеждане на първото по делото заседание, ищецът е оттеглил на основание чл. 232 ГПК иска и производството по делото е прекратено с определение № 935 от 18.05.2015 г.
С молба от 08.06.2015 г. ответницата по делото М. М. е поискала допълване на основание чл. 248 ГПК определението за прекратяване на производството по делото и присъждане на сторените от нея разноски за процесуална защита и съдействие от адвокат в размер от 4000 лв., която е частично уважена до сумата от 1072, 50 лв., поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия.
Определението по чл. 248 ГПК е потвърдено с определение № 3390 от 27.11.2015 г., постановено по гр.д. № 3307/2015 г. по описа Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като първата възможност на ответника да поиска присъждане на разноски и да представи доказателства за това е с молбата по чл. 248 ГПК, тъй като искът е оттеглен преди първото по делото заседание и съгласие на ответника не е било необходимо.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното определение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Въпросът допустимо ли е присъждане на разноски в производство по чл. 248 ГПК, когато доказателства за извършването им са представени с молбата за допълване на съдебния акт в частта му за съдебните разноски е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, ответникът може да представи доказателства за сторените по делото разноски и след определението за прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска, постановено преди провеждане на първото съдебно заседание по делото. В процесния случай ответникът е поискал присъждане на съдебни разноски след прекратяване на производство на основание чл. 232 ГПК, което е сторено в закрито съдебно заседание на 18.05.2015 г., но е представил доказателства, че разноските са извършени преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото (договор за правна защита и съдействие, сключен на 19.03.2015 г. и разписка за изплатено адвокатско възнаграждение от 03.04.2015 г.), поради което в съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че искането на ответника за присъждане на съдебни разноски е своевременно заявено и основателно. В същия смисъл определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 102/2012 г. ІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователен е и доводът за постановяване на съдебния акт в противоречие с т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. ОСГТК ВКС, съгласно което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. За да присъди съдебните разноски съдът е съобразил доказателствата, че страната е изплатила адвокатско възнаграждение – представената по делото разписка, удостоверяваща, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли при своевременно оспорване достоверността на датата на представените документи, удостоверяващи сторените от страната разноски, съдът да открие производство по чл. 193 ГПК. С обвързваща съда материална доказателствена сила се ползва само официалният свидетелстващ документ, при оспорване на който следва да се открие производство по чл. 193 ГПК. Разписката за извършено плащане на адвокатско възнаграждение съставлява частен свидетелстващ документ, поради което при оспорването и не се открива производство по чл. 193 ГПК – съдът е свободен да прецени удостоверените с документа обстоятелства по вътрешно убеждение наред с всички доказателства по делото. Не подлежи на проверка в производството по чл. 193 ГПК и достоверността на посочената в документа дата. Доказване на достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК е необходимо в изрично предвидените в закона случаи, напр. договора за залог върху вещи (чл. 156, ал. 2 ЗЗД); договора за продажба на движими вещи на изплащане със запазване на собствеността (чл. 205, ал. 2 ЗЗД); договора за наем (чл. 237, ал. 2 ЗЗД) с оглед тяхната противопоставимост на третите лица, каквото изискване не е изрично установено за договора за правна защита и съдействие и адвокатското пълномощно в Закона за адвокатурата –достоверността на датата се преценява от съда съобразно общите правила за формалната доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, отнасяща се единствено до факта, че изявлението е направено и негово авторство, без да обхваща други данни, в т.ч. датата и мястото на съставяне на документа, така както са посочени в него. В този смисъл не е налице и противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. ОСГТК ВКС. В съответствие с установената практика за преценка истинността на отразените в частните свидетелстващи документи обстоятелства, съдът е съобразил, че след връчване на препис от искова молба и преди прекратяване на производството на 18.05.2016 г., ответницата е подала писмен отговор от 23.03.2015 г. и молба с доказателствени искания от 08.04.2015 г., с които е въвела възражения и правни доводи – действия, налагащи квалифицирана правна помощ, вкл. и под форма на правна консултация, което обуславя извод, че действията на ищеца са станали причина за извършване на разходи от ответницата за адвокатско възнаграждение, независимо дали подадените документи са лично подписани от страната и дали изплащането на възнаграждението е станало преди или след подаването им в съда.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3390 от 27.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3307/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: