О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 607/ 08.12. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2070 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на Р. Р. М. чрез адвокат Д. К.-С. срещу решение № 107/15.06.2017 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 117/2017 г., потвърждаващо решение на Габровски окръжен съд /ГОС/. С решението на ГОС е: отхвърлен иск на Р. М. против [фирма] по чл.133 ТЗ за заплащане на сумата от 116000 лв., представляваща част от печалбата на ответното дружество, съразмерно дела на ищеца за периода 2006 г. – 2015 г.; прекратено на основание чл.299 ГПК производството по иск на Р. М. срещу [фирма] за сумата 100000 лв., представляваща част от печалбата на дружеството, съразмерно дела на ищеца за периода 1998 г. – 2005 г.; отхвърлен иск на Р. М. по чл.59 ЗЗД срещу [фирма] за сумата 216000 лв., представляваща неоснователно обогатяване на дружеството от ползването на собствен на ищеца имот за периода 1998 г. – 2015 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на ГОС ВТАС е приел, че Р. М. е предявил срещу [фирма] обективно съединени искове по чл.133 ал.1 ТЗ и при условие на евентуалност – по чл.59 ЗЗД. Безспорно установено е по делото, че ищецът е наследник на Р. М., притежавал и декларирал през 1949 г. два земеделски имота съответно с площ 5.227 дка и 2 дка. С протокол 21 от 27.03.1998 г. на Министерство на икономиката на наследниците на Р. М. е определено обезщетение по реда на чл.18 ЗППДОбП с 88 дяла от капитала на [фирма] [населено място] за равностойността на терен от 5200 кв.м. От споразумение, представено по делото, е установено прехвърляне по чл.18 ЗППДОбП от [фирма] на дялове от [фирма] извършено от Министерство на промишлеността на настоящия ищец върху 44 дружествени дяла. Конкретно по така предявените три иска ВТАС е приел следното:
1. По иска за 100000 лв. за периода 1998 г. – 2005 г. Обсъдено е приложеното решение по водено друго дело между същите страни на същото основание – по чл.133 ТЗ, за същата сума – 100000 лв. – част от печалбата на дружеството, съразмерна на притежавания дял на ищеца за същия период – 1998 г. – 2005 г. – решение № 120/19.12.2008 г. на ГОС, което решение не е обжалвано и е влязло в сила. При наличие на това решение и с оглед разпоредбата на чл.299 ал.1 ГПК, според ВТАС, производството по този иск правилно е прекратено от ГОС, поради което решението в тази част, имащо характер на определение е потвърдено.
2. Искът за 116000 лв., претендиран като част от печалбата за периода 2006 г. – 2015 г. е неоснователен, според ВТАС, както е приел и ГОС, защото за този период няма решение на ОС на дружеството за разпределение и изплащане на реализирана печалба. В случая за годините 2009 г. – 2015 г. включително не е реализирана печалба за съответната година – заключение на СИЕ и годишен финансов отчет на дружеството за 2013 г. При липса на реализирана печалба за посочените години – 2009 г. – 2015 г. искът е неоснователен, тъй като след като дружеството няма печалба, то и правото на съдружника на част от печалбата не е възникнало. За останалите три години от периода – 2006 г., 2007 г. и 2008 г., дружеството е реализирало печалба, но искът е неоснователен, тъй като липсва решение за разпределение и изплащане на реализираната печалба. Вещото лице, изготвило заключението по СИЕ също не е установило наличие на такива решения на ОС на дружеството или данни за изплащане на печалба – за този период има данни от заключение на СИЕ от вещо лице В. А., че с печалбата е покрита част от реализирани загуби в други отчетни периоди, за да има дружеството капиталова адекватност. За да възникне правото на дивидент, според ВТАС е необходимо не само реализиране на печалба от дружеството за конкретната година, но и вземане на изрично решение за нейното реализиране и изплащане, което е от компетентността на ОС на съдружниците. По тези съображения, според ВТАС, за годините 2006 г., 2007 г. и 2008 г. искането е неоснователно. За неотносими към настоящия спор са приети оплакванията, че ищецът, сега касатор, не бил получавал покана за ОС, не присъствал при вземане на решения за разпределение на печалбата и че тези решения са недействителни. Дали са вземани решения на ОС в ответното дружество за покриване с част от печалбата на загуби от минали години и дали те са действителни, са въпроси, по които съдът в производство по чл.133 ал.1 ТЗ не може да се произнесе, тъй като не са предмет на спора и защитата на съдружника се осъществява по друг ред /иск по чл.74 ТЗ/.
3. По евентуално предявения иск по чл.59 ЗЗД за сумата 216000 лв., претендирана за това, че ищецът е лишен да ползва собствен недвижим имот за периода 1998 г. – 2015 г. и да получава доходи от него. ВТАС е приел, че с протокол 21 от 27.03.2008 г. на наследниците на собственика на двете ниви – Р. М. е определено обезщетение по чл.18 ЗППДОбП – 88 дяла от капитала на [фирма] за равностойносткта на терен с площ от 5200 кв.м., а с последвало споразумение все по реда на чл.18 ЗППДОбП са прехвърлени дялове на настоящия ищец Р. Р. М. от капитала на дружеството като собственик на Ѕ идеална част на включената в ответното дружество земеделска земя от 5200 кв.м. Следователно, на ищеца не е била възстановена реално собствеността върху имота от 5200 кв.м., същият не е собственик на този имот и няма основание да претендира обезщетение за ползването му от ответното дружество, поради което и иск по чл.59 ЗЗД за ползване на същия имот е неоснователен. По отношение на втория недвижим имот от 2 дка, посочен в декларацията от 1949 г. от наследодателя на ищеца е установено, че имотът е реално възстановен на наследниците на Р. М. от Поземлената комисия с план за земеразделяне, т.е. налице е реално възстановяване на собствеността, има извършен въвод във владение на майката на ищеца М. Д. М. /протокол № 410 от 17.09.1990 г./. Според ВТАС, за този имот ищецът не е бил обезщетен по чл.18 ЗППДОбП с дял от капитала на дружеството, не е установено този имот да е включен в дълготрайните активи на дружеството и да се ползва от него, поради което предявеният иск по чл.59 ЗЗД във връзка с ползване на този имот е неоснователен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая липсва отделно изложение по чл.284 ал.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. В самата касационната жалба са изложени доводи, че е необходимо осъвременяване на съдебната практика, поради настъпили промени в обществените условия, но тези доводи не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не съответстват на изложените от ВТАС съображения за неоснователност на исковете, а изразяват само желание за друг краен резултат по делото. Поддържат се доводи, че по иска по чл.133 ал.1 ТЗ съдът неправилно е приел, че в тежест на ищеца е да представи доказателства за плащане на реализирана от дружеството печалба, а ищецът не е представил такива решения, тъй като за него това било невъзможно. Но съобразно изложените от ВТАС мотиви исковете са отхвърлени не само поради непредставени от ищеца протоколи от ОС на дружеството за разпределение на печалба, но и поради липса на взети решения от ОС на дружеството за разпределение на печалба и плащания в съответствие с тях /заключение на СИЕ/, а доводите във връзка със свикването или несвикването на ОС, както е приел и ВТАС, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл.133 ал.1 ТЗ, доколкото защитата на съдружника във връзка със същите се осъществява по друг ред. Касае се до членствени правоотношения на съдружници в дружество с ограничена отговорност, които са комплексни – правата и задълженията в тях са неделими при предвиден специален ред на защита /чл.71, чл.74 и др. ТЗ/. Доводите, свързани с иска по чл.59 ЗЗД и конкретно, че няма пълна идентификация с документи за прехвърлените на ищеца 44 дяла от капитала на дружеството на каква част от собствения му недвижим имот съответстват касаят фактологичната част на делото и не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, но са и неотносими с оглед изложените от ВТАС основания за отхвърлянето на този иск – липсата на реално възстановяване за единия имот и реално такова за другия имот, при извършен въвод във владение на майката на ищеца и липса на доказателства за ползване от ответника на този имот.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от същата страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107/15.06.2017 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 117/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.