О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 07.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 356 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Софийският окръжен съд с решението си от 11.11.2009г по гр.д. № 681/2009г като отменил решението на Самоковския районен съд от 23.04.2009г по гр.д. № 21/2009г в отхвърлената част на иска за разликата от 1000 лева до 3 000 лева, постановил ново решение. С него осъдил Прокуратурата на Р. Б. и Областната д. на МВР София да заплатят солидарно на В. П. С. допълнително сумата 2 000 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от незаконно обвинение в извършване на престъпление за което ищецът е бил оправдан,неимуществени вреди,ведно със законната лихва считано от 17.10.2007г до окончателното й изплащане. В останалата част,в която искът е бил уважен за 1 000 лева, решението на районния съд е било оставено в сила.
В полза на В. С. са били присъдени направени по делото разноски ,съобразно уважената част на исковете,в размер на 86 лева.
Недоволна страна от горното решение,е останала ответната. Касационни жалби са подали както Прокуратурата на Р. Б. , така и Областната д. на МВР гр. С. с оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
В изложенията и на двамата ответници се поддържа,че при разрешаването на съществения за спора въпрос-за размера на обезщетението и за приложението на чл.5 ЗОДОВ / Прокуратурата на Р. България/ и за това дали органите на МВР при оправдателни присъди насят отговорност за вредите по ЗОДОВ / Областната д. на МВВ гр. С.,
Софийският окръжен съд бил постановил решението си в противоречие на практиката на ВКС респ. ВС и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,както и че неточното приложение за закона водело до допускане касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд,което щяло да доведе до точно приложение на закона и щяло да има значение за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Спорът между страните е бил по чл.2 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,при който страните са били вярно конституирани: ищец- физическото лице,на което органът на дознанието-на МВР предявил обвинение по чл. 235 ал.2 пр.5 и пр.6 във вр. с ал.1 НК, а структурното звено на Прокуратурата на Р. България- Самоковската районна прокуратура внесла обвинителен акт в съда срещу него и ответници-съответно Областната д. на МВР София и П. на Р. България. По внесеното и поддържано обвинение Самоковският районен съд с присъдата си от 16.05.2007г по н.о.х.д. № 26/2007г,влязла в сила на 17.10.2007г с постановяване на решението на Софийския окръжен съд по в.н.о.х.д. № 537/2007г,признал подсъдимия В за невиновен-т.е. бил е оправдан.
За претърпяните от тези действия на държавните органи- от органите на дознанието и на прокуратурата неимуществени вреди-унижение, страх, безпокойство, срам,опетняване името на гражданин на гр. С. и на човек,който извършва определена занаятчийска дейност, Софийският окръжен съд преценил,че обезщетението следва да бъде в общ размер на 3 000 лева и в такъв размер общо са били уважени исковете предявени солидарно срещу двамата ответници като съизвършители. Преценката е конкретна и при нея не е имало разрешени въпроси в противоречие на практиката на ВКС- Т. Р. 0 3/2004г.,нито на практика на другите съдилища.
А що се касае до въпроса дали Областната д. на МВР е следвало до участва като страна-ответник, този въпрос също е решен съобразно с чл.2 т.2 ЗОДОВ- „Държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратура, съда и особените юрисдикции от незаконно…..т.2 обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано…”
Върховният касационен съд приема,че не са налице основания за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.1,нито по т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд от 11.11.2009г по гр.д. № 681/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: