О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 22,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 47 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8205/22. Х.2009 г. на „К” О. – София, подадена чрез процесуалния му представител адв. П от САК, против решение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 20.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 153/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VІ-2, от 8. Х.2007 г. по гр. д. № 89/2006 г.: за отхвърляне изцяло на предявените от търговеца настоящ касатор като частични (до размер на 1/6 от пълния размер на вземанията в евро) обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу чешкото „Х” А. със седалище в гр. Б., окръг У. Х. , имащи за свой предмет присъждането съответно на встъпителни вноски, такси за промоции и рекламни материали, предплатено вносно мито, вносни палети и пропусната печалба за 2006 г.от осъществяван съвместна дейност.
Оплакванията на касатора „К” ООД-София са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Инвокирани са доводи, че макар правилно да е приела, че сключеният между страните по спора устен договор от 2000 г. имал характера на такъв за съвместна дейност, незаконосъобразно въззивната инстанция е отказала да квалифицира тази облигационна връзка като договор за дружество по чл. 357 ЗЗД. Поради това търговецът касатор претендира цялостно касиране на атакуваното решение на САС и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който четирите предявени като частични негови осъдителни иска да бъдат уважени в предявените по делото размери, вкл. ведно с присъждане на направените само в касационната инстанция разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „К” ООД-София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 2906/20. ХІІ.2005 г. на състав от неговото ІV-то г.о. по гр. д. № 2188/04 г., по процесуалноправния въпрос за характера на сключения между страните по спора устен договор от 2000 г. за съвместна дейност.
Ответното по касация чешко акционерно д-во „Х” със седалище в гр. Б., окръг У. Х. , представлявано в процеса по пълномощие от адв. И. Б. от САК, не е ангажирало становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното решение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на „К” О. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., решенията на отделни състави на ВКС, които са били постановени при действието на отменения процесуален закон, не представляват „практика на ВКС” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да отхвърли исковете на касатора срещу чешкия търговец въззивният съд е приел, че доколкото по делото не е представен, „а и не се твърди наличието на писмен договор за съвместна дейност”, то преценката на останалите събрани по делото доказателства за наличие на трайни търговски отношения помежду им „изключва извод за съществуване на облигационна връзка, произтичаща от сключен между тях договор за съвместна дейност, който по своя характер представлява договор за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД”. Тази констатация налага извод, че в случая САС не се е произнасял по релевирания в изложението на касатора към жалбата му правен въпрос, а и последният няма процесуалноправно, а материалноправно естество. В заключение, съгласно задължителните за съдилищата постановки по т. 1 на горецитираното ТР на ОСГТК, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който в действителност се е произнесъл въззивният съд, „различен от този, който сочи касаторът”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 20.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 153/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 47 по описа за 2010 г.