О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 27.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 535/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Е” А. гр. С. вх. №2450/14.04.2009 год. на Пловдивския апелативен съд против решение №761 от 30.03.2009 год. по в.гр.д. №979/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение №313 от 29.07.2008 год. по т.д. №124/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, предявен от касатора против Б. ДСК- районен клон П. и “К” Е. в несъстоятелност за признаване за нищожен по отношение кредиторите на несъстоятелния ответник договор за ипотека от 23.11.2005 год., оформен с нот.акт №134, рег. №13169, нот.д. №1272/ 2005 год. на нотариус Д. Н. , с район на действие на територията на Районен съд гр. С.. с който “К” ООД е учредил в полза на първия ответник “Б” ЕА. ипотека върху собствения на дружеството имот за обезпечаване вземането на банката по сключения между нея и “К” ООД/н/ на 22.11.2005 год. договор за банков кредит.
С решение №313 от 29.07.2008 год. по т.д. №124/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, Т. О. искът е уважен. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е обезсили първоинстанционното решение, като е приел, че решението е недопустимо. Вземането на Б. ДСК е включено в С. на приети от синдика вземания като обезпечено, касаторът е пропуснал да направи писмено възражение против вида на вземането като обезпечено по реда на чл.290, ал.1 ТЗ, поради което е недопустимо установяване по исков ред нищожността на учредената ипотека. Определението по чл.729, ал.1 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността е одобрил сметката за разпределение, е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо по отношение обезпечения характер на вземането.
Касаторът “Е” А. гр. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствнени правила- чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК. Подържа, че Пловдивският апелативен съд е направил фактическите си констатации, без да е представен списъкът на приетите вземания. Сочи, че банката е предявила вземането си като обезпечено, но е прието като необезпечено. Твърди, че съдът се е произнесъл по недопустимостта на иска, поради липса на предмет, въз основа на факти, извън предмета на спора, без да даде възможност на ищеца да вземе становище и да ангажира доказателства. Касаторът навежда и довода, че необосновано съдът е приел, че той в качеството си на ищеца по иска с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, е следвало да възрази срещу приетото от синдика вземане като обезпечено. То е прието като необезпечено, поради което всички останали кредитори на несъстоятелността, извън Б. ДСК, включително и “Е” А. , са нямали правен интерес да го оспорват. Сочи и че определението по чл.729, ал.1 ТЗ не формира сила на пресъдено нещо.
В изложението си по чл.284, ал.3 т.1 ГПК като основания за селектиране на касационната жалба сочи тези чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Формулира като съществени процесуалноправни въпроси ??????? ?? ??????, ????? ??????????? ?? ???????????? ?? ????????????????????? ? ??????? ?? ??????????????? ??? ?4 ?? 2009 ???. ??????? ?? ?????? “?????????”, възможността на решаващия съд да се позове на непредставено и неприето по делото писмено доказателство, както и възможността на съда да се произнася по правния интерес на иска на основание факти, стоящи извън предмета на спора, както и без да даде възможност на ищеца да вземе становище и да ангажира доказателства. По отношение на тези сочени от касатора като съществени процесуалноправни въпроси подържа и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- противоречивото им разрешаване със задължителната практика на ВКС, формирана в т.12 на ТР 1-2001-ОСГК и в т.4, ал.6 на ППВС 7-65. Формулира и трети съществен процесуалноправен въпрос, а именно определението по чл.729, ал.1 ТЗ формира ли СПН по вида на вземанията на кредиторите като обезпечени или необезпечени и какво е съотношението между предмета на определението по чл.729, ал.1 ТЗ и този на определението по чл.692, ал.1, т.4 ТЗ или на решението по чл.694, ал.1 ТЗ. Спрямо тези правни въпроси от значение за изхода на делото подържа допълнителното основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците не вземат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
По формулираните два процесуалноправни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, не е налице основното основание за селектиране на касационната жалба- разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото. Формулираните два въпроса съдържат в себе си доводи за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, представляващи основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Самият касатор ги е развил и като такива в касационната си жалба по същество. Допуснатите процесуални нарушения, макар и в противоречие със задължителната практика на ВКС, не представляват основание за допускане на касационно обжалване. Те са относими към фазата на разглеждане жалбата по същество, която може да се развие едва след допускането й до касационно обжалване, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание тези, посочени по-горе въпроси.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно формулирания от касатора като трети процесуалноправен въпрос, а именно определението по чл.729, ал.1 ТЗ формира ли СПН по вида на вземанията на кредиторите като обезпечени или необезпечени и какво е съотношението между предмета на определението по чл.729, ал.1 ТЗ и този на определението по чл.692, ал.1, т.4 ТЗ или на решението по чл.694, ал.1 ТЗ. Произнасянето по тези въпроси е обусловило изхода на конкретното дело и по тях липсва трайно установена съдебна практика. Разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №761 от 30.03.2009 год. по в.гр.д. №979/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “Е” А. гр. С. в едноседмичен срок от съобщението на основание чл.18, ал.2 т.2 във вр. с чл.3 от Т. за държавните такси да внесе и представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лв.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: