О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .608
София, 14.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕДЕВА
гр.дело № 4348 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 220 от 10.04.2014г.г. по гр.д.№ 100/2014г.на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 979 от 10.10.2013г. по гр.д.№ 7602/2011г. на РС-Перник. С последното е отхвърлен предявеният от общината иск по чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на [фирма], че сграда с предназначение трафопост „МТП Я.-Б. махала” [община], представляващ метална конструкция на един етаж, находяща се в имот извън регулацията на [населено място] с граници: от изток – река, от запад – път, от север – двор и от юг – път е общинска собственост на основание пар.7, ал.1 т.7 З..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – пар.7, ал.1 т.7 и ал.2 З., за допуснати съществени процесуални нарушения при приложението на материалния закон поради не обсъждане на всички доказателства и доводи на ищеца, за необоснованост на извода, че трафопоста е включен в капитала на ответното дружество и че не обслува само територията на [община].
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. при наличие на положителните, респективно при липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на пар.7, ал.1 и ал.2 З. обектът на спора – сграда-трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991г. Като подвъпрос към него се поставя и въпросът ако съответният енергиен обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа. По тези въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК и противоречие с Р № 1337/06.01.2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. ІV гр.о. и Р № 921/2009г. по гр.д.№ 2704/2008г. І гр.о. 2.Допустимо ли е съдът при липса на каквито и да било първични счетоводни документи за заприходяване в баланса на елетроразпределителното дружество на енергиен обект-трафопост към релевантния за спора момент – 17.09.1991г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление на това предприятие по презумпция на основание Закона за електростопанството /отм/ По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 64/2010 по гр.д.№ 2612/2008г. на ІІІ гр.о. ВКС, поради което се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и с Р №987 по гр.д. 3373/2007г., поради което се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. Като свързани с този въпрос, касаторът формулира и въпросите: „след преминаване на дейността от държавните предприятия към [фирма] преминават ли и трафопостовете ако не са записани в баланса на държавното предприятие към 17.09.1991г., респективно ако липсва документация за това и доказателства за предаване на оперативното управление, като се има предвид и липсата на разделителни протоколи и списъци. По тези въпроси касаторът се позовава на и на Р № 33/06.04.2011г. по гр.д.№ 992/2010г. и Р № 96/06.07.2010г. по гр.д.№ 886/2009г.на ВКС І т.о. и Р № 258/08.06.2011г. по гр.д.№ 1679/2009г. І гр.о. Р № 1079/01.12.2005г.по гр.д.№ 511/2003г.ІV гр.о.
Поставени са и въпросите каква е доказателствената стойност на счетоводните книги и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че те са редовно водени и длъжен ли е съдът да укаже това на страната, която се позовава на тези книги. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 155/ 13.03.2006г. по т.д.№ 917/2006г. и основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Твърди се и противоречие с ТР № 1/2013г.г. на ОДГТК на ВКС защото съдът въпреки, че може и служебно без да е въведено като оплакване във възивната жалба да приложи императивна правна норма, не е указал на ответника, че следва да докаже редовността на водене на счетоводните книги, а се е позовал на тях.
Последният въпрос, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1т.3 ГПК е допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално правна норма – пар.7, ал.2 ЗСМСА, създавайки задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, след като законодателят по силата на чл. 14, ал.1 ЗНА не й е придал обратно действие. К. съпоставя Р № 244/25.02.2010г.по гр.д.№ 99/2009г. І гр.о. по чл. 290 и Р № 1253/30.12.2008г. по гр.д.№ 3541/2007г.ІІІ гр.о. по ГПК /отм/
Твърди се и нарушение на съдебната практика по чл. чл. чл. 271,ал.1 изр.1, във вр. с чл. 273, във вр. с чл. 236, ал.2 ГПК и чл. 135, ал.2, 182 ГПК чл. 154 ГПК
Ответникът по иска оспорва допускането до касация, тъй като поставените въпроси са нотносими и не кореспондират на данните по делото, а и защото съдебната практика, на която се позовава касатора не подкрепя поддържаната от него теза.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният установителен иск за собственост от Общината, основан на нормата на пар.7, ал.1 т.7 З. е установено следното: Процесният трафопост представлява метална конструкция на един етаж с площ 6 кв.м. предназначение мачтов трафопост /МТП/, въведен в експлоатация на 15.01.1974г., според техническия паспорт за него. Изграден е в терен, попадащ извън регулацията на [населено място] [община] в терен за озеленяване с граници: от изток – река, от запад – път, от север – двор и от юг – път. Искът за собственост на общината за теренът, върху който е построен трафопоста е уважен с влязлата в сила част на решението. Не се установява да е вписан в запазените инвентарни книги за периода 1948-2000г. Заприходен е на 31.12.2007г. Съставен е акт за частна общинска собственост № 2877/14.05.2002г. за МТП на основание чл.2, ал.1 т.9 ЗОС, във вр. с пар.10 ПЗР на ЗОС като обект на инфраструктурата с местно значение. В т.11 от акта е отразено, че имотът е включен в капитала на търговско дружество.
Установено е по делото, че с разпореждане № 46/07.11.1991г. на МС е образувана Н. от предприятия, които са към Комитета по енергетика. Едно от тях е Стопански електроснабдителен комбинат – С. област, към който е включено предприятие „Електроснабдяване – П.”. Със заповед № ДВ-143-А от 24.02.2000г. на Държавна агенция енергетика и енергийни ресурси, [фирма] се преобразува, като се отделя от нея [фирма], което става правоприемник на енергийните мрежи и съоръжения електрически уредби и електропроводи с високо и ниско напрежение в района на югозападна България. С решение № 20 от 02.11.2007г. по ф.д.№ 6358/2000г. на СГС е вписано преобразуването на това дружество чрез вливането му в [фирма], което е преименувано в [фирма], вписано с решение № 21/29.01.2008г.
В. инстанция е приела, че предпоставките на пар.7, ал.1 т.7 З. са: имота – държавна собственост да е от типа на изброените в текста, да обслужва територията на общината и да не е включен в уставния фонд на търговско дружество. Трафопоста е част от енергийната система, но няма данни, че обслужва само инфрасттруктерата на общината, защото е установено, че захранва 208 потребители. Прието е, че е станал държавна собственост още към момента на изграждането му – преди 1974г. щом е пуснат в експлоатация на 15.01.1974г. на основание чл.2 от Закона за електростопанството от / ДВ бр. 71/27.03.1948г./ и е останал такъв и при действие на следващия Закон за елетростопанството ДВ бр. 95 от 12.12.1995г. в сила от 01.07.1976г., отменен с пар.2 от ПЗР на ЗЕЕЕ /ДВ бр. 64/06.07.1999г., отменен със Закона за енергетиката/. Съдът се е позовал и на чл. 12 от Закона за електростопанството от 1975г. / ДВ бр. 95/12.12.1975г./отм/, по силата на който mроизводството, преносът, разпределението и пласментът на електрическа енергия за общо ползване се извършва от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация „Енергетика“. Само по изклучение организации по чл. 2, ал.2 от този закон – кооперации и обществени организации могат с разрешение на тази асоциация да развиват такива дейности. Общината не е такъв субект. Затова е направени извод, че по силата на закона енергийното съоръжение МТП е предоставено на Предприятие Електроснабдяване – П., поради което е без значение, че не е установено предоставяне за стопанисване и управление с акт за държавна собственост, или друг документ. Затова е без значение, че не се установява процесния трафопост да е описан в инвентарната книга и че не може да се установи дали стойността му е част от балансовата стойност на активите на Електроснабдяване – П. към момента на влизане в сила на З.. След като по силата на закона ползването на трафопоста като енергийно съоръжение е предоставено на енергийното предприятие, той е включен в уставния фонд на търговското дружество от преди преобразуването на държавното предприятие в [фирма] и не е изключено изрично с акта на преобразуване. Направен е извод, че не е налице отрицателната предпоставка на пар.7 ал.1 т.7 и на ал.2 З., поради което общината не е станала собственик на процесния трафопост. Това, че се е стопанисвал реално от електроснабдителното предприятие е прието за установено и от свидетелските показания.
Първият поставен въпрос – при наличие на положителните, респективно при липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на пар.7, ал.1 и ал.2 З. обектът на спора – сграда-трафопост преминал ли е в собственост на общината към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991г. е относим към предмета на спора. Тези предпоставки са посочени в пар.7, ал.1 т.7 и 2 З. и са кумулативно дадени. Съдът е приел, че те не са налице. По този въпрос, въззивното решение не е постановено в противоречие с Р № 1337/06.01.2009г. по гр.д.№ 4282/2007г. ІV гр.о. и Р № 921/2009г. по гр.д.№ 2704/2008г. І гр.о. Първото решение се отнася за котелно помещение и хидрофор в жилищна сграда. Тези обекти са такива за отопление и водоснабдяване. Те не са енергийни обекти по смисъла на Закона за електростопанството, какъвто е трафопоста. Второто решение има за предмет терен, върху който е построен трафопост. И в него, както и по настоящото дело с влязлата в сила част от решението е прието, че терена е общинска собственост. Това решение не е в противоречие на въззивното и защото с него е даден отговор на друг процесуален правен въпрос. Поради това, че с посочените две решения не се обосновава допълнителното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване.
Въпросът „енергиен обект обслужващ територията само на една община представлява ли част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 т.7 ЗСМСА ако той да е част и от националната електроразпределителна мрежа” не е правен, а по-скоро технически, касаещ конкретни факти и специални знания, поради което съдът не го обсъжда.
Вторият въпрос – допустимо ли е съдът при липса на каквито и да било първични счетоводни документи за заприходяване в баланса на елетроразпределителното дружество на енергиен обект-трафопост към релевантния за спора момент – 17.09.1991г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление на това предприятие по презумпция на основание Закона за електростопанството /отм/. Приетото от съда на основание чл. 12 от Закона за електростопанството, че процесния трафопост по силата на закона е предосавен за стопанисване и управление от електропроизводствените и електроснабдителните организации към асоциация ” Енергетика” не е въз основа на презумпция, а приложение на материално правна норма от императивен порядък.
Отделно от изложеното, този въпрос няма самостоятелно значение, защото двете визирани в § 7, ал.1,т.7 З. предпоставки, при които държавните имоти преминават в собственост на общината – мрежите и съоръженията да обслужват само територията на съответната община и същите да не са включени в уставния фонд на търговски дружества, са кумулативни и липсата на която и да е от тях е достатъчно основание за отхвърляне на вещноправната претенцията на общината. Затова е без значение какво е прието в Р № 64/2010 по гр.д.№ 2612/2008г. на ІІІ гр.о., пстановено по отменения ГПК за тълкувателният пояснителен характер на пар.7, ал.2 З. и Р № 244/25.02.2010г. по гр.д.№ 99/2008г. І гр.о. по чл. 290 ГПК. Отрицателната предпоставка е в съдържанието на пар.7, ал.1 т.7 З. още от приемане на разпоредбата – 17.09.1991г.
С Решение №987 по гр.д. 3373/2007г. ВКС І гр.о., на което също се позовава касаторът, е разгледан въпроса за доказателствената сила на счетоводните книги и необходимостта при разделяне на държавно предприятие да е съставен разделителен протокол, който определя кое имущество остава на дружеството за стопанисване и управление. На територията на [община] не се установява да са действали две електроснабдителни, респективно две елетроразпределителни дружества, а същевременно се установява, че разделянето е извършвано на териториален принцип, поради което този въпрос е неотносим към спора. По изложените съображения по този въпрос на релевираните основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване.
По въпроса „следва ли съдът да възложи доказателствената тежест върху страната, която твърди отрицателни факти, се твърди противоречие с Р № 325/2010г. по гр.д.№ 673/2009г. І гр.о., защото съдът е приел, че [община] следва да докаже отрицателната предпоставка по пар.7, ал.1 т.7 и ал.2 ЗСМСА, а с представеното решение е прието, че доказателствената тежест не се определя от процесуалната роля на страната, а от правните последици, които претендира. Този въпрос не кореспондира на мотивите на съда. С обжалваното решение е прието, че съгласно чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството трафопоста, като електрическа уредба и мрежа е държавна собственост. Само по изключение чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /отм/ е допускал кооперации и други обществени организации за задоволяване на собствени нужди да притежават с разрешение на Асоциация Електроника такива обекти. В. съд е приел, че Общината не е доказала наличието на предпоставките на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството, а не на чл.7, ал.1 т.7 и ал.2 З.. Те не са „отрицателни факти” – общината не е обществена организация и не би могла да получи разрешение от Асоциация електроника”. Наличието на енергийни обекти, собственост на такива субекти, както и изграждането на трафопостове за нуждите на отделни потребители в периода след отмяна на Закона за електростопанството обяснява приемането на пар.4, ал.1 от Закона за енергетиката, а ал.7 от този текст се прилага в случаите, когато енергийния обект е изграден със средства от държавния, или общинския бюджет. Последното не се установява по настоящото дело.
Въпросите, свързани с доказателствената стойност на счетоводните книги и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че те са редовно водени и длъжен ли е съдът да укаже това на страната, която се позовава на тези счетоводни книги са неотносими, защото съдът не е решил спора въз основа на записването на трафопоста в счетоводните книги. Затова този въпрос не обосновава допускане до касационно обжалване на наведеното основанието по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Последния въпрос, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално правна норма – пар.7, ал.2 ЗСМСА, създавайки задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, след като законодателят по силата на чл. 14, ал.1 ЗНА не й е придал обратно действие. Така зададен въпросът не рефлектира върху изхода от спора. Както вече се посочи, включването на имуществото в капитала на търговско дружество е отрицателната предпоставка на пар.7, ал.1 т.7 З. още от приемане на разпоредбата и тази предпоставка е кумулативно уредена наред с изискването това имущество да обслужва територията на общината. В този смисъл приетата по-късно ал.2 на пар.7 З. има тълкувателен характер и само допълва мотивите за липсата на отрицателната предпоставка на пар.7, ал.1 т.7 З.. Отделно от това жалбоподатгелят твърди неправилност на практиката по пар.7, ал.2 З., но настоящия състав не я счита за такава, а и отговорът на поставеният въпрос не влияе на изхода от спора.
По въпросите на въззивното обжалване при действието на новия ГПК се прие ТР № 1/2013г. на ОСГТК. Съгласно т.1 от същото, въззивната инстанция не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения, а разглежда само обоснованите във въззивната жалба оплаквания и за правилното приложение на императивни правни норми. Този въпрос се поставя въввръзка със указанията за доказване редовното водене на счетоводните книги към ответника. Както вече се посочи, изводите на съда не са формирани въз основа на счетоводните книги, а и ищецът не може да навежда доводи свързани с не указване доказателствената тежест на ответника. В този смисъл този въпрос няма отношение към изхода от спора.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно този резултат, на ответника следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски, съобразно представеното доказателство за банков превод в размер на 240 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220 от 10.04.2014г.г. по гр.д.№ 100/2014г.на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от [община].
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] деловодни разноски за касационно обжалване в размер на 240 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: