Гр. д. № 3487/2016 г. на ВКС, І г. о.
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
гр. София, 16.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело № 3487/2016 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г., подадена чрез пълномощника му адв. Р. Д., против решение № 67/28.04.2016 г. по възз. гр. д. № 129/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 47/20.01.2016 г. по гр.д. № 2612/2014 г. по описа на Районен съд Ямбол, постановено в производство по делба във фазата на извършването й, с което е поставен в дял на А. Д. Г. – самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 87374.559.119.1, цялата със застроена площ от 110 кв.
м. по кадастър, построена в поземлен имот с идентификатор 87374.559.119 с площ от 384 кв. м., находящ се в [населено място], който самостоятелен обект представлява източното жилище със застроена площ от 55, 57 кв.м., състоящо се от покрит навес, входно антре, санитарен възел – обща баня и тоалетна, дневен тракт – с обособен кухненски бокс и дневна, две спални, както и постройка на допълващо застрояване от 44 кв.м. с идентификатор 87374.559.119.2, заедно с ? ид. ч. от дворното място, в дял на Д. К. Н. е поставен самостоятелен обект в същата жилищна сграда, който представлява западното жилище със застроена площ от 55, 87 кв.м., състоящо се от входно предверие, стая (спалня), коридор, кухня, санитарен възел – обща баня и тоалетна и дневна, заедно с ? ид. ч. от дворното място и А. Д. Г. е осъден да заплати на Д. К. Н. за уравнение на дела сумата от 2 400 лв.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. За извършването на делбата необходимо ли е да бъде спазено изискването по чл. 52, ал.1, т. 2 ЗКИР, а имено представяне на скица-проект въз основа на изготвен по делото проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри?
2. Обстоятелството, че в сградата, допусната до делба, която е построена в сегашния си вид на два етапа, е съществувала стая, означена с № 3 в приложение № 1 към заключението на техническата експертиза, която е била част от първоначално построената през 1971 г. сграда (източното жилище), а впоследствие е включена към построената през 1976 г. пристройка (западното жилище), основателен аргумент ли е при решаване на въпроса по чл. 353 ГПК за това как да се обособят дяловете на съделителите?. По отношение на първия въпрос се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като сочи решение № 20/06.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г. по описа на ВКС, I г. о., а по отношение на втория въпрос, твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 233/12.05.2010г. по гр. д. № 1065/2009 г., ВКС, II г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. К. Н., в който се излагат съображения, че подадената касационна жалба е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за производството.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съдът взе предвид следното:
С решение № 56/24.01.2015 г. по гр. д. 2612/2014 г. по описа на Районен съд – Ямбол е допуснато да се извърши делба между А. Д. Г. и Д. К. Н. на недвижим имот, представляващ ПИ с площ от 384 кв. м., ведно с построените в него жилищна сграда с площ 110 кв.м. и постройка от допълващо застрояване с площ 44 кв. м. при квоти по ? ид. ч. за всеки от съделителите. С обжалваното въззивно решение Окръжен съд – Ямбол се е произнесъл във втора фаза на производството по делба, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което е извършена делбата като в дял на А. Д. Г. е поставено източното жилище със застроена площ от 55,57 кв. м., ползвано от него, както и постройка на допълващо застрояване от 44 кв. м., заедно с ? ид. ч. от дворното място, а в дял на Д. К. Н. е поставено западното жилище със застроена площ от 55,87 кв. м., ползвано от нея, заедно с ? ид. ч. от дворното място. Имотите са нанесени в скицата на заключението на вещото лице М. С. – Приложение № 1, представляваща неразделна част от решението. За да се произнесе въззивният съд е съобразил, че съгласно приетата съдебно-техническа експертиза, дворното място, в което се намират постройките, е неподелямо и е със статут на обща част. Жилищната сграда с площ от общ 110 кв. м. е построена поетапно и се ползва като две жилища, тъй като се състои от две самостоятелни жилища, със самостоятелни входове и с приблизително равна площ. От тази фактическа констатация вещото лице е направило извод, че сградата е реално поделяема, тъй като фактически е разделена на две жилища, всяко от които съдържа изискуемите се съобразно техническите правила обекти в него. Сградата с площ от 44 кв. м. се намира в югоизточната част на имота и се ползва от А. Д. Г.. При разпределяне на основание чл. 353 ГПК съществуващите две жилища съдът се е съобразил и с фактическото им ползване от страните.
По искането на касатора стая № 3 да бъде включена в делът, която ще му се предостави, съдът е съобразил установеното със заключението на вещото лице. То е констатирало, че стаята е без директно осветление, тъй като няма прозорци. Има застроена площ от 13,56 кв. м. и е част от западното жилище, от което е осигурен вход за нея през неговото входно антре от юг чрез портал и завеса. Също от него се осветява стаята. Това помещение не отговаря на техническите изисквания за стая. В случай, че бъде приобщена към източното жилище, към нея следва да се приобщи и част от входното антре с площ от 3,50 кв. м. на западното жилище, за да бъде осветена. В резултат на такова преустройство площта на жилището на ищеца ще стане 72,63 кв. м., а на ответницата – 33, 81 кв. м., освен това ще е необходимо иззиждане на отвора по западната стена на стаята по коридора на западното жилище и иззиждане на стена за разделяне на входното му антре, ремонт и промяна на ел. инсталация на стаята и частта от коридора.
При тези данни съдът е направил извод, че искането на страните за извършване на делбата чрез разпределение на дяловете е основателно, тъй като те ползват самостоятелни жилища в жилищната сграда, а ищецът ползва и допълнителна постройка, която е пристроявал. Неоснователна е претенцията на А. Д. Г. спорната стая № 3 да бъде в неговото жилище, тъй като това би довело до значително несъответствие в разпределените дялове с оглед равните квоти на съделителите и е свързано със значителни преустройства. Съдът изрично е посочил, че обстоятелството, че тази стая е била част от първоначално построената сграда, а впоследствие е включена към построената от 1976 г., е без правно значение за извършването на делбата, още повече, че обособените две жилища в проекта за разпределянето им съответстват на фактическото ползване на сградата и към настоящия момент.
Първият въпрос не обуславя основание за допускане на касационна проверка по него. Изискването на чл. 201, ал. 1 ЗУТ за изготвянето на проект за обособяване на два реални дяла от допусната до делба сграда със статут на жилища намира приложение, когато такива обекти не съществуват към постановяване на решението за извършване на делба. В случая сградата, е изпълнена на два етапа, като при всеки един от тях е построено самостоятелно жилище, отговарящо на всички технически характеристики. Това, че това фактическо положение не е било заснето в кадастралния план, не обуславя друг извод. Привеждането на кадастралния план в съответствие с действителното фактическо и правно положение може да се извърши по реда на чл. 53, ал. 1 ЗКИР въз основа на влязлото в сила решение за извършване на делба.
Неотносимо към предмета на настоящия спор е възприетото от съда в решение № 20/06.02.2015 г. по гр. д. № 4692/2014 г. по описа на ВКС, I г. о. Предмет на делба по това дело е била сграда, в която не е имало обособени самостоятелни обекти, но с техническа експертиза е установено, че такива могат да се обособят. Поради това съдът е намерил, че когато страните не полагат процесуална активност да внесат проекта за одобряване, това следва да извърши по инициатива на съда в изпълнение разпореденото с чл. 203, ал. 1 ЗУТ.
Вторият въпрос не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка по него. Въпросът е фактически а не правен. От значение за спора е това, че към момента на предявяване на иска за делба, а и от 1976 г. в сградата са обособени две жилища и те са ползвани от праводателите на страните като такива. Така се ползват и от съсобствениците, страни по иска за делба. На следващо място въпросът би бил относим, ако правата на страните в съсобствеността не бяха равни и ако площта на двете жилище също не бяха равни, което би обосновало искане за изработване на проект за преустрояване на двете жилища чрез присъединяване на едното помещение към съседното жилище.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответницата по касация Д. К. Н. направените от нея разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 08.07.2016 г., сключен с адв. Ст. В. от АК-Я., възлизащи на сумата 600.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 67 от 28.04.2016 г. по въззивно гр. д. № 129/2016 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖД А. Д. Г. от [населено място], ул. Я.” № 52 Ж да заплати на Д. К. Н. от [населено място], [улица] сумата 600.00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: