4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
С., 22,10,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 559 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8379 от 24.VІІІ.2012 г. на М. В. Р. от [населено място], област П., подадена против определение № 227 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 26.VІІ.2012 г., постановено по т. дело № 583/2012 г., с което– на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК – е била оставена без разглеждане негова касационна жалба срещу въззивното решение № 183/10.ІV.2012 г. на Пазарджишкия ОС по гр. дело № 204/2012 г.: като постановено по отхвърлен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК на Р. срещу С. А. Ф. за съществуването на неговото вземане в размер на 7 000 лв. по запис на заповед.
Оплакванията на частния жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното прекратително определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това Р. претендира отменяването му и връщане на делото за по-нататъшни процесуални действия по неговата редовна касационна жалба в пр-вото по чл. 288 ГПК. Инвокиран e довод, че след като нито първостепенният, нито въззивният съд са докладвали делото като търговско, било „недопустимо чак в касационната инстанция” спорът да се квалифицира като търговски, а и Пазарджишкият ОС, произнесъл се като въззивна инстанция по съществото на иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, не случайно бил посочил в решението си, че то подлежи на касационно обжалване.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, частната жалба на М. В. Р. от [населено място], област П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна:
Особеното исково производство по чл. 365 и сл. ГПК е предвидено за разглеждане на искове по „търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.” /арг. чл. 104, т. 4 ГПК/. Същият текст обаче допуска разглеждане на търговски дела от районен съд като първа инстанция, стига исковете по тях да имат за свой предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, а също и последиците от последното. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ записът на заповед е от категорията на т. нар. „абсолютни” търговски сделки /арг. чл. 286, ал. 2 ТЗ/. Ето защо се налага извод, че е в пълно съответствие с горните две разпоредби изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че делото по което е било постановено атакуваното пред него въззивно решение е било по естеството си търговско – с цена на иска от 7 000 лв. /седем хиляди лева/, т.е. под законоустановения минимум от 10 000 лева. Това, че в Пазарджишкия районен съд няма обособено търговско отделение е предопределило образуването на търговския спор като гражданско дело, но обсегът на въпросите, които обхваща докладът по чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, не оставя съмнение, че обстоятелствата от които са произтичали претендираните права, сочат наличие на търговска сделка /запис на заповед/. В тази връзка правно несъстоятелен се явява доводът на частния жалбоподател, че било недопустимо чак в касационната инстанция спорът да се квалифицира като търговски, щом като сега действащата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /с действие от датата на обнародването й в ДВ/ предпоставя вече постановено въззивно решение, по повод на което именно въззивният съд е бил длъжен да провери по реда на чл. 285 ГПК дали подлежи на касационно обжалване. В заключение, погрешната преценка на Пазарджишкия ОС, че решението му подлежи на обжалване пред ВКС, не създава предпоставки за касационен контрол в производството по чл. 288 ГПК. Напротив, оставената без разглеждане касационна жалба на М. В. Р., е следвало своевременно да му бъде върната: на основанието по чл. 286, ал. 1, т. 3 – във вр. чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 227 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 26 юли 2012 г., постановено по т. дело № 583/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 559 по описа за 2012 г.