О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
гр. София, 25.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1432/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Й. Б. със съдебен адрес в [населено място] – чрез пълномощника му адв. Н. Н., срещу определение № 49 от 02.02.3017 г. по т. д. № 263/2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 125 от 02.11.2016 г. с присъждане на разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че от представянето на списък за разноските е било ясно, че се прави искане за разноски, поради което не съществувало основание съдът да откаже да ги присъди с мотив, че не са поискани. Твърди, че е допусната грешка в протокола от заседанието, в което е направено искането за разноски.
С частната жалба е представено изложение по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба „Р. (България)” ЕАД – [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 22.05.2017 г. и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение искането на Б. Й. Б. за допълване на постановеното по т. д. № 263/2016 г. въззивно решение с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и за държавна такса за въззивно обжалване, Бургаски апелативен съд е приел, че нито във въззивната жалба, нито в откритото съдебно заседание по делото, в т. ч. и в представения списък на разноските, молителят и/или неговият процесуален представител не са заявявали претенция за разноски. Като се е аргументирал с разпоредбите на чл.81, чл.80 и чл.78 ГПК, въззивният съд е посочил, че правната уредба на отговорността за разноски предвижда присъждане на разноски, само ако са поискани от страната, поради което представянето на списък на разноските не може да се приравнява на отправено до съда изявление за претендиране на разноски.
Определението на Бургаски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Отговорността за разноски е обусловена от изхода на спора пред всяка съдебна инстанция и се реализира чрез отправяне на искане до съответната инстанция за присъждане на разноски. Съгласно чл.80 ГПК, искането за разноски следва да бъде придружено със списък на разноските, а за да бъдат те присъдени в случай на благоприятен за страната изход на спора, към списъка следва да се представят и доказателства за реалното им извършване. Разпоредбата на чл.81 ГПК задължава съда да се произнесе по разноските с акта, с който приключва разглеждането на делото, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес – чл.6 ГПК, произнасянето е обусловено от сезиране с изрично искане от страните за разноски, заявено най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция /т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Производството по т. д. № 263/2016 г. е образувано пред Бургаски апелативен съд по въззивна жалба на Б. Й. Б. срещу решение по гр. д. № 425/2015 г. на Бургаски окръжен съд. Във въззивната жалба не е формулирано искане за присъждане на разноски за въззивното производство. Искане за разноски не е правено и до приключване на откритото съдебно заседание на 13.10.2016 г., в което е разгледано делото от Бургаски апелативен съд. В същото съдебно заседание процесуалният представител на Б. Б. адв. Н. Н. е представил списък за разноски по т. д. № 263/2016 г., в който са вписани разноски за държавна такса в размер на 1 200 лв., но в списъка също няма формулирано искане за разноски. Твърдението на частния жалбоподател, че искането му за разноски погрешно не е отразено в протокола от заседанието, е без значение за правилността на обжалваното определение. В процесуалния закон е уредена специална процедура за поправка на съдебния протокол, от която жалбоподателят не се е възползвал, и удостоверителната сила на протокола по отношение на извършените от страните и техните пълномощници процесуални действия по време на заседанието не е оборена. Предвид отсъствието на изрично искане, заявено до приключване на откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивният съд е приложил правилно закона – чл.81 ГПК и чл.6 ГПК, като е отказал да присъди на жалбоподателя разноски за въззивното производство, въпреки благоприятния за него изход на делото. Отправеното с молбата по чл.248 ГПК искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция, произнасянето по това искане е било от компетентността на първоинстанционния съд и правилно въззивният съд не го е обсъждал в определението си.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 от 02.02.3017 г. по т. д. № 263/2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на Б. Й. Б. за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 125 от 02.11.2016 г. с присъждане на разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :