3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 26.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1608/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. на Р България срещу решение на Софийския апелативен съд по гр. д. № С-16/2010 год.. Към жалбата са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване, Тълкувателно решение № 1/2001 г. и № 3/2005 г. на ВКС и решения на отделни съдебни състави.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Д. П. И. от[населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 9. 7. 2010 г. по гр. д. № С-16/2010 г. е потвърдил решението на Софийския градски съд по гр. д. № С-37/2009 г., в частта, с която е осъдена П. да заплати на И. сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за незаконно обвинение в извършване на престъпление, в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 20 000 лв. до предявения размер 70 000 лв. и в частта, с която са присъдени разноски в размер на 281.69 лв., отменил същото решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000 до 20 000 лв. и присъдил допълнително обезщетение в размер на 10 000 лв., отменил решението в частта, с която е отхвърлен искът за 1000 лв. обезщетение за имуществени вреди и уважил изцяло иска за тази сума, като осъдил П. да заплати на Д. И. още 309.86 лв. разноски за първоинстанционното производство по делото, съобразно уважената част на исковете.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – при определяне на неимуществените вреди да се извърши преценка на всички обстоятелства от значение за въпроса и да се изложат мотиви за причинно-следствена връзка между наказателното производство и причинените вреди – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят е заявил, че материалноправният въпрос свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД 3ЗД, е решаван противоречиво от съдилищата – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касационният съд счита, че по настоящото дело не са налице посочените основания за касационно обжалване.
Несъстоятелни са твърденията за допуснато от въззивния съд противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана от двете тълкувателни решения. Решаващият съд е изложил конкретни мотиви за причинната връзка между наказателното производство и неимуществените вреди на ищеца, след като е констатирал наличието на такива вреди, тяхното естество и интензивност, на базата на обсъдените гласни и писмени доказателства. Фактически, жалбоподателят оспорва точността на доказателствените изводи на въззивния съд, но това не е основание за допускане на касационно обжалване.
Необоснован е доводът на жалбоподателя, че материалноправният въпрос за размера на справедливото обезщетение е решаван противоречиво от различните съдилища. Вярно е, че по различни дела, образувани по искове за обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2 ЗОДОВ, се присъждат различни по размер суми, но това формално разминаване в размера на обезщетенията, не е резултат на разнопосочно прилагане на критерия „справедливост” по чл. 52 ЗЗД, от различните съдилища. Обратното, присъждането на различни по размер парични суми по отделните дела, е факт, който показва, че всеки съд е прилагал точно закона съобразно индивидуалните особености на конкретния случай, тъй-като неимуществените вреди на отделни лица при различни фактически и житейски хипотези, не могат да бъдат идентични. Преценката на жалбоподателя, че при сходни случаи се присъждат различни по размер обезщетения, е субективна.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 9. 7. 2010 г. по гр. д. № С – 16/2010 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на П. на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: