ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 608
София, 28.10.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 564 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Врачанския окръжен съд от 09.06.2009 г. по ч.гр.д. № 435/2009, с което е потвърдено определението на Монтанския районен съд от 06.03.2009 г. по гр.д. № 913/2007 за прекратяване на производството по делото.
Недоволни от определението са касаторите М. П. Г. и С. Р. Г., представлявани от адв. Л от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за компетентността на гражданските съдилища да разглеждат искове по чл. 45 ЗЗД и по чл. 1 ЗОДОВ, който е релевантен за делото и се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос е релевантен за правото на защита, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).
Въззивният съд е приел, че с предявените искове за обезщетение за вреди се претендира те да са в резултат от незаконни актове, действия и бездействия на длъжностни лица, каквито са кметът и заместник кметът на общината. Истците претендират да са собственици на имот, който не е нанесен в кадастралната карта и не е посочено с какво ответниците са им попречили да защитят правото си с искове по чл. 108 ЗС и чл. 53, ал. 2 ЗКИР. В исковата молба е посочено в какво се състоят вредите – разходи и неприятности, свързани с участие в различни административни процедури, но не е посочено кое е виновното поведение (действие или бездействие) на ответниците и в какво се състои неговата противоправност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя съдържанието на обжалваното определение, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. Посоченото определение на Врачанския окръжен съд е постановено в производството по същото дело, поради което то не формира съдебна практика, а в посочените определения на петчленни състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд се разграничава компетентността на гражданските и административните съдилища по исковете по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Врачанския окръжен съд от 09.06.2009 г. по ч.гр.д. № 435/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.