О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 28.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2453/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК , образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], против Определение №2934 от 14.05.2015г., постановено по ч.гр.д.№980/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 5 с-в, с което е потвърдено Решение №349 от 16.01.2015г., постановено по гр.д. №9920/2013г. по описа на Пловдивски районен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че определението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.80 ГПК, тъй като ищецът е представил списък на разноските след приключване на последното заседание пред първата инстанция, което го е лишило от правото да иска изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските и което е обусловило недопустимост на молбата по чл.248 ал.1 ГПК. Отделно се излагат съображения, че присъденото възнаграждение за един адвокат е прекомерно голямо. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението като жалбоподателят поставя следните въпроси:
1.Допустима ли е молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските в случай, че списъкът по чл.80 от ГПК не е представен до приключване на съдебното заседание, с което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция?
2. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за разноски като е присъдил такива с постановения съдебен акт по съществото на спора, следва ли да се приеме, че при депозиране на последваща молба от страната е налице хипотеза на допълване на постановеното решение или следва да се приеме, че е налице хипотеза за изменение на постановеното решение в частта му за разноските?
3.Следва ли съдът да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, когато отказва да намали размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение по чл.78 ал.5 ГПК?
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма] – [населено място]..
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
С решение №4557 от 28.11.2014г., постановено по гр.д. №9920/2013г. по описа на Пловдивски районен съд, е осъден ответника [фирма] да заплати на ищеца [фирма] общо сумата 107 818.03 лв. – главница ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, както и да му заплати 4 661.52 лв. – разноски, съразмерно уважената част от исковете. Със същото решение е отхвърлен частично иска по чл.86 ЗЗД и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата 92.85 лв. – разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Претенцията за разноски е предявена от ищеца още с исковата молба. Последното по делото открито заседание е проведено на 27.10.2014г. За пръв път ищецът е представил списък за разноските заедно с писмената защита, депозирана в Пловдивски РС на 7.11.2014г.
С молба от 5.12.2014г. пълномощникът на ищеца е поискал допълване на решението от 28.11.2014г. в частта за разноските като е поискал в разноските бъде включена и сумата 8 000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. С решение №349 от 16.01.2015г. /освен допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението относно лихвите, което не е предмет на настоящото производство/ на основание чл.248 ГПК съдът е изменил решението от 28.11.2014г. като освен вече присъдените 4 661.52 лв., е осъдил ответника да заплати на ищеца още сумата 7 930.46 лв. – съдебни разноски и е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските за разликата до 8 000 лв.
С обжалваното Определение №2934 от 14.05.2015г., постановено по ч.гр.д.№980/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 5 с-в е потвърдено решение №349 от 16.01.2015г., постановено по гр.д. №9920/2013г. по описа на Пловдивски районен съд. Въззивният състав е приел, че правилно първоинстанционният съд е допълнил решението си в частта за разноските, позовавайки се тълкуването в т.8 от ТР №6/2013г. на ВКС, ОСГТК, според което непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК не е основание да се откаже допълване на решението. Отделно съдът е потвърдил извода в решението по чл.248 ГПК, че възражението на ответника по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, е неоснователно.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед неговата вероятна недопустимост. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.09.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост в производството по чл.290 ГПК. Доколкото в производството по чл.274 ал.3 ГПК се прилагат общите правила за допускане на касационно обжалване, вероятната недопустимост обуславя необходимостта от допускане на касационно обжалване на определението. В случая вероятната недопустимост на определението, произтича от предвидената в чл.80 ГПК забрана да се иска изменение на решението в частта за разноските, когато страната, поискала присъждане на разноски, не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание пред първата инстанция и с оглед тълкуването в т.9 от Тълкувателно решение №6/6.11.2013г. на ВКС, според което молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима.
Според т.8 от Тълкувателно решение №6/6.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г. ОСГТК липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Съгласно тълкуването, дадено в т.9 от същото тълкувателно решение молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. От изложеното следва, че меродавно за допустимостта на молбата по чл.248 ал.1 ГПК, в случаите, когато не е представен списък до приключване на последното заседание по делото, е обстоятелството дали в диспозитива на решението по същество съдът се е произнесъл по искането за разноски или не.
Както бе посочено по-горе с решението №4557 от 28.11.2014г., постановено по гр.д. №9920/2013г., Пловдивският районен съд е присъдил в полза на ищеца сумата 4 661.52 лв. – разноски, съразмерно уважената част от исковете и в полза на ответника сумата 92.85 лв. – разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете. Списъкът по чл.80 ГПК е представен от ищеца след последното по делото заседание. След като с решението по съществото на спора Пловдивският районен съд се е произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски и списъкът по чл.80 ГПК е представен след последното заседание, молбата на ищеца от 5.12.2014г. за изменение на решението в частта за разноските се явява недопустима.
За да е налице хипотезата по т.8 от Тълкувателно решение №6/6.11.2013г. на ОСГКТ, ВКС, е необходимо съдът въобще да не се е произнесъл по претенциите за разноски, какъвто не е настоящия случай. Без значение е обстоятелството, че в решението по същество, съдът е най-вероятно е пропуснал да включи заплатеното адвокатско възнаграждение. В разноските по см. на чл.78 ал.1 ГПК се включват както заплатените такси, така и възнагражденията за адвокатска защита, направените разходи за разпит на свидетели, за изготвяне на експертизи и др. Произнасяне по разноските е налице и в случаите когато съдът не е присъдил част от тях, било поради пропуск, било поради неправилно интерпретиране на доказателствата, свързани с разноските.
С оглед изложените аргументи касационният състав приема, че молбата на ищеца от 5.12.2014г. е недопустима. Тъй като производството по чл.248 ал.1 ГПК е образувано въз основа на недопустима молба, то и постановеното решение от 16.01.2015г./ с характер на определение/ се явява недопустимо. Недопустимо е и определението на въззивният състав, с което е потвърдено решението от 16.01.2015г. в частта относно разноските. Ето защо обжалваното определение от 14.05.2015г. на Пловдивски ОС следва да бъде обезсилено, както следва да бъде обезсилено и потвърденото с него решение от 16.01.2015г. на Пловдивски РС в частта относно разноските. Следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима молбата на [фирма] – [населено място] от 5.12.2014г. за изменение на решението от 16.01.2015г., постановено по гр.д. №9920/2013г. по описа на Пловдивски районен съд в частта за разноските.
Жалбоподателят не претендира разноски за настоящата инстанция и такива не следва да се присъждат по реда на чл.81 ГПК.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Определение №2934 от 14.05.2015г., постановено по ч.гр.д.№980/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд, 5 с-в. и потвърденото с него Решение №349 от 16.01.2015г., постановено по гр.д. №9920/2013г. по описа на Пловдивски районен съд в частта му, с което е изменено решение №4557 от 28.11.2014г., по същото дело, относно присъдените разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата от 5.12.2014г. с правно основание чл.248 ал.1 ГПК на [фирма] – [населено място] за изменение на решение №4557 от 28.11.2014г., постановено по гр.д. №9920/2013г. по описа на Пловдивски районен съд в частта му относно разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: