O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 29.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 867 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 20914 / 28.08.2012 год. на А. А. Г. от [населено място] д. – В. област чрез адв. С. Л. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 981 от 18.05.2012 година по гр.възз.д. Nо 2273/2011 година на ОС-Варна.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция Nо 3182 от 14.07.2011 година по гр.д. Nо 9716/2009 год. на РС- Варна, поправено с решение Nо 5420/30.12.2011 год. , с което искът на А. А. Г. срещу бившата му съпруга Я. В. П. за определяне на по-голям дял от имущественото, съпружеска имуществена общност , е отхвърлен .
С касационната жалба , както и с молбата-уточнение вх. Nо 30409/ 08.10.2012 год. се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че по процесуално-правния въпрос за допустимостта на съединяване на установителния иск по чл. 13 ал.2 СК и чл. 14 ал.4 изр.2 СК от 1968 г. / отм./ , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.7 на ПП ВС 8/80 година.
Допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса при наличие на твърдения за липса на съвместен принос при придобиване на недвижим имот по време на брака на страните при правилата на съпружеската имуществен общност на отменения СК от 1985 година , налице ли е самостоятелен установителен иск , който се явява главен и евентуален такъв за по-голям дял по чл. 28 ал.3 СК/ отм./, по който обаче са направени твърдения , че липсва принос на другия съпруг и съдът задължен ли е да се произнесе изрично в мотивите” , с без доводи защо евентуалното произнасянето от страна на ВКС е необходимо.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба- Я. П. чрез адв.Д. Е.- АК В., с което се оспорват основания за допускане на касационното обжалване , както и основанията за отмяна на обжалваното въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и уточнената цена на иска 9611.20 лв.
След преценка на посочените въпроси , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС „въпросът по чл. 280 ал.1 ГПК” следва да има функционална връзка с крайния правен резултата по делото, обективиран в съдебното решение т.е. да има характера на правен извод относно основателността или неоснователността на иска в рамката на заявената правна квалификация с оглед на защитимото материално право.
Решаващият извод на въззивния съд по делото, за да отхвърли иска изрично квалифициран като такъв по чл. 28 ал.3 СК от 1985 г. / отм./ е този, че по делото не са събрани доказателства, който да установят „значителния принос” на бившия съпруг-ищец по иска, което обстоятелство би обусловило основателността на иска . По делото няма никакви индиции , особено след допуснатото изменение на иска от дата 16.03.2011 г./л.126-производство районен съд/ че по делото е налице обективно съединяване на положителен установителен иска за собственост и конститутивен иска по чл. 28 ал.3 СК от 1985 г./ отм./.
Изведените правни въпроси с изложението на касатора касаят виждането на защитата какви искове са заявени по делото и допустимостта на тяхното съединяване от гл.т. на съотношения и допустимост на постановеното решение по евентуално заявения иск, без да засягат проблемите , свързани с установените по делото факти и тяхното интерпретиране от гл.т. на задълженията на въззивния съд в рамките на възприетата от съда правна квалификация на разгледания иск по чл. 28 ал.3 СК от 1985 г. / отм./.
От друга страна , в предметната рамка на иска по чл. 28 ал.3 СК / отм./ , който иск има конститутивен характер, тъй като чрез него страната ищец иска да реализира едновременно правна промяна не само в чуждата правна сфера , но и в своята , като чрез заявения иск търси промяна на съотношението на правата на страните-бивши съпрузи по отношение на имуществата , придобити в режим на съпружеска имуществена общност/ като вид бездялова съсобственост/. Ако се приеме , че по делото има заявен установителен иск за липса на принос, то по своята същност се касае до възражения , чието разглеждане е свързано имплицитно с изводите на съда относно наличието на принос на ответника по иска, в какво се изразява и съотношението му с приноса на съпруга-ищец.
В изложения аспект следва , че изведените въпроси се явяват неотносми , тъй като е налице разгледан иск по чл. 28 ал.3 СК от 1985 г./ отм./, както и възражение /но не под формата на инцидентен установителен иск / за липса на принос от страна на бившата съпруга, прието от съда като недоказано.
По отношение на поставения въпрос за допустимостта на съединяване на установителния иск по чл. 13 ал.2 СК и чл. 14 ал.4 изр.2 СК от 1968 г. / отм./ , следва да бъде отбелязано, че няма произнасяне от въззивният съд , тъй като нормите на СК от 1968 год. / отм./ са неприложими към спора , поради което е некоректно да се поддържа теза за противоречие с разясненията на т.7 на ПП ВС 8/80 година.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване по касационна жалба вх. Nо 20914 / 28.08.2012 год. на А. А. Г. от [населено място] д. – В. област, заявена чрез адв. С. Л. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 981 от 18.05.2012 година по гр.възз.д.Nо 2273/2011 год. на ОС-Варна по отхвърления иск по чл. 28 ал.3 СК от 1985 г. /отм./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: