О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 03.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2060 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 96 от 01.03.2018 година по гр.д. № 46/2017 година на Русенски окръжен съд е потвърдено решение № 1666 от 23.11.2017 г. по гр.д. № 4988/2017 г. на Русенски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 6444,40 лева и чл. 79, ал.1, пр. ІІ-ро ЗЗД за сумата 2328,48 лева, предявени от Д. Г. Г. против Е. Е. М., двете от [населено място]. В решението е прието за установено, че през месец юни 2008 г. страните по делото са постигнали съгласие ищцата да предостави на ответницата в заем сума, която да изтегли чрез банков кредит, тъй като ответницата няма такава възможност. В изпълнение на тази уговорка, ищцата е получила от [фирма], [населено място] сумата 10000 лева по договор за потребителски кредит от 25.08.2008 г. със срок за погасяване до 25.09.2018 г. съобразно погасителен план, от които е предоставила сумата от 9710 лева на ответницата, която се е задължила да изплаща вместо ищцата вноските към [фирма]. Задължението си за връщане на заема ответницата е изпълнявала до месец септември 2013 г., след което преустановила изплащането на месечните вноски. Поради неизпълнение на задължението по банковия кредит, [фирма] е обявила кредита за предсрочно изискуем. Снабдила се е със заповед за изпълнение срещу ищцата, издадена по ч. гр.д. № 3235/2014 г. и е предприела принудителна събиране на дължимото задължение, състоящо се от 6444,40 лева главница, 397,43 лева договорна лихва за периода от 25.09.2013 г. до 15.04.2014 г., 32 лева наказателна лихва за същия период, 137,48 лева заплатена държавна такса по делото и 564,71 лева адвокатско възнаграждение. Ответницата е отказала да възстанови на ищцата остатъка от предоставената и в заем сума, както и сумите, дължими към Банката поради обявяването на предсрочна изискуемост на кредита и разноските по събирането им. В хода на образуваното досъдебно производство по преписка № 733/2017 г. на районна прокуратура, [населено място], ответницата е признала, че е получила от ищцата заемната сума, както и обстоятелствата, че съобразно уговорката им е погасявала задължението към банката, което е преустановила поради липса на средства. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че предявеният иск за връщане на остатъка от получения заем е основателен, поради което ответницата е осъдена да заплати на ищцата на основание чл. 240 ЗЗД сумата 6444, 40 лева. Като основателен е уважен и искът с правно основание чл. 79, ал.1, пр. ІІ-ро ЗЗД – присъдено е обезщетение в размер на 2328, 48 лева, включващо дължимите от ищцата лихви по кредита, законни лихви от момента на забавата, както и повесените от ищцата вреди за съдебни разноски от обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Касационна жалба против въззивното решение на Русенски окръжен съд е постъпила от Е. Е. М. от [населено място]. Поддържа се, че по въпроса следва ли изявлението на страната, обективиращо признание на неизгоден за нея факт да е недвусмислено ясно и непротиворечиво, а при неяснота или двусмислие да се тълкува от съда, за да се издири истинския му смисъл и волята на страните, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 325 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 1683/2011 г., ІІІ г.о. ВКС; че въпросът следва ли да е налице пълно съвпадение на твърденията на страните относно правнорелевантните факти, за да се приеме, че е налице признание на неизгоден за страната факт по смисъла на чл. 175 ГПК е разрешен в противоречие с решение № 325 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 1683/2011 г., ІІІ г.о. ВКС и решение № 271 от 03.10.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г., ІV г.о. ВКС, както и че въпросът следва ли по делото да е установено по безсъмнен начин, че заемна сума е предадена на заемателя е разрешен в противоречие с решение № 192 от 17.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г., ІІІ г.о. ВКС. Поддържа се, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр.д. № 862/2011 г., ІV г.о. ВКС и решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. по гр.д. № 4265/2014 г., ІV г.о. ВКС) е разрешен и въпросът следва ли съдът да обсъди в мотивите си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях приема за установени и кои за недоказани.
Ответницата по касационната жалба Д. Г. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът следва ли изявлението на страната, което обективира признание на неизгоден за нея факт да е недвусмислено ясно, непротиворечиво и да съвпада пълно с твърденията на насрещната страна за правнорелевантните факти по делото, а при неяснота или двусмислие му да се тълкува, за да се издири истинския му смисъл и волята на страните е разрешен във въззивното решение в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. със сочените от касатора решение № 325 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 1683/2011 г., ІІІ г.о. ВКС и решение № 271 от 03.10.2014 г. по гр.д. № 66/2014 г., ІV г.о. ВКС. Съдът е ценил извънсъдебните признания на ответницата, дадени в досъдебното производство, доколкото между тях и твърденията на ищцата е налице пълно съвпадение относно правнорелевантните факти по делото – доколкото обясненията на ответницата са ясни и безпротиворечиви относно уговорката за получаване на заемната сума чрез изтеглен от ищцата банков кредит (какъвто тя не е можела да получи, тъй като вече е изплащала ипотечен кредит); за получаване на заемната сума и връщането и чрез месечни вноски, които е спряла да изплаща поради финансови затруднения.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли по делото да е установено по безсъмнен начин, че уговорената заемна сума е предадена на заемателя. Съобразявайки съдебната практика, в т.ч. посочените от касатора решение № 192 от 17.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г., ІІІ г.о. ВКС, въззивният съд е приел, че възникването на заемното правоотношение е установено по безсъмнен начин с постигането на съгласие за сделката и с предаване на заемната сума въз основа на безспорни доказателства, в т.ч. за изтеглен от ищцата банков кредит и погасяването му, както и за причините, поради които ищцата е изтеглила кредита, за предаването за заемната сума на ответницата и частичното погасяване на кредита, в който смисъл са извънсъдебните признания на ответницата и обясненията на баща и, дадени по досъдебното производство и приети от съда ведно със следствената преписка като частен свидетелстващ документ, неоспорен от насрещната страна, удостоверяващ изявления за факти по начин, съвпадащ изцяло с твърденията на ищцата и признанията на ответницата.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли съдът да обсъди в мотивите си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях приема за установени и кои за недоказани. Решението е постановено в съответствие с установената съдебна практика – съдът е изложил мотиви относно всички факти, имащи значение за спорното право. Обсъдил е признанията на ответницата и обясненията на баща и пред следствените органи, доколкото те синхронизират с твърденията на ищцата и при липса на доказателства в противната насока.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 700 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 26.04.2018 г. с адвокат И. Я. от Р. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 01.03.2018 година по гр.д. № 46/2017 година на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Е. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Г. Г. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 700 (седемстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: