О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 608
гр. София, 04.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№758 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №255 от 15.10.2014 г. по гр.д. №175/2014 г. на ОС Ловеч. С обжалваното решение е потвърдено решение №39 от 31.01.2014 г. по гр.д.№866/2012 г. на РС Ловеч, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове: по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 22 632 лв., с която ответникът се е обогатил в резултат на извършени през пролетта на 2008 г. от ищеца ел.монтажни работи и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд, в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил приетите по делото СТЕ и доводите на ищеца за доказателственото значение на съставените от ищеца актове по Наредба №3/3.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като не е приложил и разпоредбата на чл.162 от ГПК, въпреки, че е приел за установено, че ищецът е извършил СМР в обекта на ответника. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, вторият от които доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. За задължението на въззивния съд да се произнесе като обсъди всички доказателства и възражения на страните. 2. За тежестта на доказване размера на претенцията и задължението на съда да приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК, когато приеме, че искът е основателен, но не е установен размера му. По отношение на първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1985 г., ППВС №1/1953 г., решение №217 по гр.д.№761/210 г. на ВКС, ГК и решение №235 по гр.д.№513/2010 г. на ВКС, ГК, а по отношение на втория – в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение №175 от 06.06.2011 г. по гр.д.№1242/2010 г. на ВКС, ГК и решение №130 по гр.д.№603/2010 г. на ВКС, ГК.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се е установило безспорно, че СМР в обект на ответника, описани в исковата молба и в приложените към нея три броя протоколи обр.19 /неподписани от ответника/, са извършени от ищеца, тъй като в приетите СТЕ, вещите лица не са могли да се произнесат обективно за наличието на твърдяните по количество и видове СМР, а последните не се установяват и от показанията на изслушаните свидетели, с оглед което претенциите по чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираният от касатора първи въпрос по същество се свежда до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения, който въпрос обаче не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на наведеното селективно основание – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че с оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне и по втория от поставените въпроси. Както бе посочено, в обжалваното решение е прието, че ищецът не е доказал извършване на твърдяните от него СМР /доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване/, респективно основанието, от което произтича претендираното вземане. Т.е. въззивният съд не е приел, че искът е установен в своето основание /каквито неверни твърдения навежда касаторът/, за да има задължение да изследва въпроса по приложение на разпоредбата на чл.162 от ГПК, а този въпрос не е обусловил правна му воля и касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Ответникът по касация претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но предвид липсата на доказателство за извършването им, такива не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №255 от 15.10.2014 г. по гр.д. №175/2014 г. на ОС Ловеч.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.