3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 608
София, 06.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 476/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение от 25.ІV.2012 г. по т.д. № 249/ 2012 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която не е уважено възражението му по чл. 15 ГПК за неподведомственост на спора. Жалбоподателят поддържа, че неправилно е прието, че природата на накърняване правата на ищеца има гражданско-правно съдържание и че тези права са елемент от правоотношение между равнопоставени правни субекти и счита, че е налице оправомощаване на ответника от администрати – вен орган за осъществяване на определени услуги, резултатите от които следва да бъдат оспорени по реда, предвиден в §8 от ПЗР на АПК. Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът е приел, че произнасянето по същество от ВКС с решения по чл. 290 ГПК предполага извършена предварителна преценка на подведомстве – ността на спора, с който е сезиран, като излага, че в тези решенията ВКС е приел, че корекциите на сметки за минал период, като санкции, не могат да бъдат предмет на уговаряне в Общите условия, от което следва, че ако бъде приета законова разпоредба, то организациите, осъществяващи обществени услуги, биха получили правомощие, дадено от закон, да издават административни актове – това е в подкрепа на тезата за административно – правния характер на процедурите за корекции на сметки. Иска определението да се отмени и да се постанови прекратяване на делото.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор оспорва жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 т. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С обжалваното определение от 25.ІV.2012 г. не е уважено възражението на ответника за неподведомственост на спора, по съображения, че страните са уредили отношенията си с Общи условия на [фирма] – [населено място] и Закон за потребителите, както и че едно търговско дружество не може и не следва да издава административни актове, което е в правомощията на органите на власт. С последващо решение от 22.V.2012 г., постановено по делото, е потвърдено първоинстанционното решение, с което по иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място], е признато за установено, че ищецът не дължи сумата 1525.56 лв., представляваща коригирана сметка за ел.енергия по чл. 38 ал. 3 т. 1 ОУ на ДПЕЕ за посочения обект за периода 19.V.2010 г. -9.ХІ.2010 г.
С оглед изложеното частната жалба е недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя. Определението, с което не е уважено възражението му за неподведомственост на спора, е последвано от решение по същество на спора. Дори и да се приеме за основателен довода на частния жалбоподател, че спорът, основан на правоотношение по договор за покупко-продажба на ел.енергия (гражданскоправен спор), не е подведомствен на съда, не може да се уважи искането, направено с частната жалба, да се отмени определението относно подведомствеността и да се прекрати производството по делото, тъй като след това определение е постановено решение, което не може да бъде обезсилено в производството по частна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение от 25.ІV.2012 г. по т.д. № 249/ 2012 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която не е уважено възражението му по чл. 15 ГПК за неподведомственост на спора.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: