О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 07.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 364/2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Ответникът по искът,предявен от Г. С. А., Н. В. Б.,е обжалвал решението на Благоевградския окръжен съд от 27.10.2009г по гр.д. № 774/2009г в частта в която като е отменено решението на Районния съд в гр. С. в отхвърлената част на иска,е постановено ново решение. С него Окръжният съд осъдил Н. В. Б. да заплати на Г. С. А. сумата 1 225 лева представляваща обезщетение за незаконното му недопускане до работа за времето от 06.08.2008г до датата на предявяване на исковете му- 05.12.2008г. В касационната жалба се твърди,че в тази част решението било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
В изложението за допустимост на касационното обжалване е посочено че при разрешаването на съществените за спора,въпроси,решаващият съд бил допуснал нарушения на съществени процесуални правила-неправилно определяне пасивната легитимация по иска и на материалния закон и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Искането не е основателно.
Спорът между страните е бил на основание разпоредбата на чл.225 ал.3 КТ : „Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието за да заеме работата на която е възстановен,не бъде допуснат да я изпълнява,работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа” .
По настоящето дело ищецът е насочил иска си срещу работодателя и не е бил длъжен да издирва и да насочва иска си и срещу „виновните длъжностни лица”,защото,както се сочи в самата норма, отговорността е солидарна. При нея,съгласно чл.122 ал.1 ЗЗД „Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците” , ако е платил в повече,съгласно чл. 127 ал.2 ЗЗД може да го иска от лицето за което е платил.”Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници,това,което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях по равно”
По настоящето дело Благоевградският окръжен съд е приел,че щом с влязла в законна сила присъда № 543 от 31.03.2009г по н.ч.х.д. № 854/2008г на Санданския районен съд ответникът,настоящ касационен жалбоподател Н. В. Б. е бил признат за виновен и осъден за това, че в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на „С” АД гр. С.,не бил изпълнил влязло в сила решение за възстановяване на работа на незаконно уволнения Г. С. А., той е носел е отговорността за това по чл.225 ал.3 КТ.
Спорът е бил изяснен от фактическа страна. Решаващият съд е приложил точно правната норма. По поставените въпроси не съществува противоречива практика или да няма никаква практика и за това не са е основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 27.10.2009г по гр.д. № 774/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: