О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 608
София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 450/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. “У” срещу решение № 61 от 18.03.2008 г. по гр.д. № 2177/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 09.05.2007 г. по гр.д. № 409/2007 г. на Софийски районен съд, 25 с-в, с което касаторът е осъден да заплати на С. о. на основание чл.236, ал.2 ЗЗД обезщетение за ползване на общински недвижим имот – терен с площ 36 кв.м. в гр. С., ж.к.”О” в размер на 1 242 лв. за периода 01.03.2004 г. до 31.01.2006 г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
Ответникът по касация С. о. не е изразил по реда на чл.278 ГПК становище по допустимостта на касационното обжалване и по съществото на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
С обжалваното решение е прието за установено, че между страните по спора е сключен договор за наем от 25.09.2000 г., по който на касатора е отдаден под наем общински терен от 36 кв.м. с предназначение – павилион за продажба на строителни материали. Основният въпрос, върху който се концентрирал спора е продължил ли е касаторът да ползва наетия имот и след срока на договора, възникнал поради факта че намиращата се в общинския терен постройка не е била премахната от наемателя-касатор. Прието е от фактическа страна, че на наемателя било издадено разрешение за закрепване на павилион за услуги върху терена на основание чл.120 ЗТСУ (отм.) като временна постройка. С. о. отказала да продължи договора за наем, тъй като постройката нямала постоянен градоустройствен статут и е поискано в 30 дневен срок теренът да бъде почистен, т.е. да бъде демонтиран павилиона. Не е било спорно, че ответникът не е извършил демонтажа му, което е дало основание на съда да приеме, че последният не е върнал държането на терена на наемодателя и му присъдил обезщетение, определено по реда на чл.130 ГПК (отм.).
В депозираното съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът сочи, че в нарушение на практиката на ВКС, въпреки че бил преустановил ползването на обекта съдът е приел, че дължи обезщетение. Твърди, че павилионът бил построен през 1994 г., а договорът е сключен през 2000 г., т.е. той е съществувал към подписването му и следователно за него не било възникнало задължение да го премахне.
Върховният касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
По същността си наведените от касатора доводи съставляват основания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускането му до касационно обжалване. Аргументацията на Софийски градски съд, обусловила извода за основателност на предявения иск не се основава на предприето от решаващата инстанция тълкуване на закона в посочения от касатора смисъл, а на конкретно установените по делото фактически констатации.
С оглед горното следва да се приеме, че в случая не е налице общото изискване на законодателя, относимо към всички изчерпателно изброени основания за допускане на касационно обжалване, включително и това по чл. 280, т. 1 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешението по който да е дадено от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, да е противоречиво разрешаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсата на основната процесуална предпоставка за допустимост на касационното обжалване, попадаща в категорията на абсолютните, изключва и необходимостта от обсъждане на релевираното от касатора основание по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Води от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 18.03.2008 г. по гр.д. № 2177/2007 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: