4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 609
София, 01.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 163/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Б.” ООД – гр. Пловдив срещу Решение №359 от 4.ХІІ.2009 г. по т.д. № 790/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 272 от 1.VІІ.2009 г. по т.д. № 57/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен искът по чл. 74 ТЗ и са отменени решенията, взети на 15.І.2009 г. от ОС акционерите на “К. изделия АД – гр. Пловдив и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен материално – правен въпрос за преценката нарушени ли са разпоредбите на чл. 223 ал. 4 т. 3 и т. 5 и чл. 224 ал. 2 ТЗ, която практика е в смисъл, че разграничаването на вида ОС, е основание за отмяна на решенията, взети от акционерите, когато е довело до накърняване на правата им, включително правото на сведения – Р. № 399/30.VІ.2005 г. по т.д. № 400/ 2004 г. и Р.№ 1618/ 5.ХІІ.2003 г. по гр.д. № 2488/ 2002 г., който въпрос въззивният съд не е изследвал. Жалбоподателят излага, че по въпроса за приложението на чл. 223 ал. 4 т. 5 ТЗ и на чл. 224 ал. 2 ТЗ, решението противоречи на практиката на ВКС – Р № 210/ 14.ІІ. 2003 г. по гр.д.№ 862/2005 г. и Р.№ 1069/29.VІ.1999 г. по гр.д. № 127/ 1999 г., в които е прието, че е императивно изискването на закона за посочване в дневния ред и проект за решение, гаранция за реално участие на акционера в управлението и контрола на АД. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба “К. изделия” АД – гр. Пловдив по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ, който иск е отхвърлен, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети на 15.І.2009 г. от ОС на ”К. изделия” АД – гр. Пловдив, по съображения, че е спазен реда по чл. 223 ал. 1 ТЗ за свикване на ОС – СД на 26.ХІ.2008 г. е взел решение за свикване на ОС на акционерите на 15.І.2009 г. при дневен ред: промяна в състава на СД и определяне възнаграждение на членовете на СД, за което заседание ищецът е бил редовно поканен. Съдът е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 223 ал. 4 т. 3 ТЗ с провеждането на извънредно ОС, в поканата за което е посочено, че се касае за редовно ОС и това не опорочава свикването му, тъй като липсват твърдения на ищеца как с това са накърнени членствените му права. Съдът е приел, че не е нарушен чл. 223 ал. 4 т. 5 ТЗ относно липса в поканата и в решението на СД на конкретни предложения за решения, тъй като предложението за гласуване е достатъчно конкретно, за да се гласува с “да” или “не” и непосочването на конкретни лица, не е нарушение, след като персоналният състав ще се определи след избор от ОС, който предполага кандидатури. Съдът е посочил, че не е нарушена разпоредбата на чл. 224 ал. 2 ТЗ, гарантираща право на сведения, тъй като в писмените материали за ОС (л.40) се съдържа предложението ищецът да бъде сменен, като член на СД и на негово място да бъде избран “А. Г.” ЕООД, както и предложение за размера на възнаграждението на членовете на СД, а изискването на чл. 224 ал. 2 ТЗ за данни за професионалната квалификация на членовете на СД, не се отнася за юридическите лица, за легитимацията на които е достатъчно удостоверение за актуална регистрация на търговеца (л.40).
По изложените материалноправни въпроси и с оглед данните по делото, могат да се изведат разрешените по делото материално – правни въпроси: 1. нарушено ли е изискването за съдържание на поканата за свикване на ОС на акционерите по чл. 223 ал. 4 т. 3 ТЗ, ако е допуснато смесване в характера на ОС – извънредно или редовно годишно и 2. спазено ли е изискването на чл. 224 ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 223 ал. 4 т. 5 ТЗ с посочване в материалите за свикване на ОС предложението на СД по т. 1 от дневния ред за промяна в състава на СД да бъде освободен ”Б.” ООД и на негово място да бъде избран “А. Г.” ЕООД, за когото е представено удостоверение от търговския регистър. Тези въпроси са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът на спора по иска за отмяна решенията на ОС на акционерите, взети на 15.І.2009 г.
По изложения въпрос нарушено ли е изискването за съдържание на поканата по чл. 223 ал. 4 т. 3 ТЗ, при допуснато смесване в характера на ОС, което е посочено като редовно годишно, вместо като извънредно. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика – поддържано основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Задължителна съдебна практика по въпроса, включваща се в тази по чл. 280 ал. 1 ТЗ, не е създадена, а жалбоподателят не доказва да е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ТЗ, тъй като въззивното решение не противоречи на посочената от него практика. Както е прието от ВКС в Р. № 399/ 30.VІ.2005 г. по т.д. № 400/ 2004 г. и в Р.№ 1618/ 5.ХІІ.2003 г. по гр.д. № 2488/ 2002 г., разграничаването на вида ОС, е основание за отмяна на решенията, взети от акционерите, когато е довело до накърняване на правата им, включително правото на сведения. Това основание съдът не може да разгледа, ако ищецът не е изложил твърдения в този смисъл по предявения иск по чл. 74 ТЗ – че погрешно посочения вид ОС, е довело до нарушение на негови права. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че въззивният съд не е изследвал въпроса, като е нарушил нормата относно вида на общото събрание, ответникът нарушил ли е правата на ищеца на акционер, включително правото на сведения и правото и възможността да се подготви за участие в ОС. Разрешеният от въззивния съд въпрос не е решен в противоречие с установената съдебна практика по този въпрос.
Въпросът спазено ли е изискването на чл. 224 ал. 2 ТЗ и това на чл. 223 ал. 4 т. 5 ТЗ, когато промяната в състава на СД се изразява в освобождаване на “Б.” ООД и избор на “А. Г.” ЕООД, което предложение се съдържа в писмените материали, не е решен в противоречие с установената съдебна практика, като по този въпрос няма задължителна съдебна практика, включваща се в чл. 280 ал. 1 т. 1 ТЗ. В посочените Р.№210/14.ІІ.2003 г. по гр.д.№ 862/2005 г. и Р.№ 1069/29.VІ.1999 г. по гр.д.№ 127/ 1999 г., ВКС е приел, че когато дневният ред включва промени в състава на СД, поканата трябва да съдържа проект за решение по този въпрос, като нормата на чл. 223 ал. 4 т. 5 ТЗ е императивна и гарантира спазване изискването за публичност и информиране на акционерите за дневния ред, за реално участие на акционера в управлението и контрола на АД. Тъй като се касае за смяна на член от СД юридическо лице и съгласно чл. 234 ал. 2 изр. 2 ТЗ, то определя представител за изпълнение на задълженията му в СД, ответникът е включил в материалите за ОС удостоверение за актуалното състояние на юридическото лице, а не данни за имената, адреса и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове, съгласно чл. 224 ал. 2 ТЗ. По изложения въпрос жалбоподателят не доказва въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със съдебната практика – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като по изложения въпрос няма задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата 500 лв. – разноски за касационното производство. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 359 от 4.ХІІ.2009 г. по т.д. № 790/ 2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Б.” ООД – гр. Пловдив да заплати на “К. изделия” АД – гр. Пловдив 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: