О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 7183/2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. П. П., Д. Й. Д., Д. В. Д., И. М. П., М. И. М., М. И. Д., М. К. М. против определение № 249/27.09.2013г. по гр.д.№ 5436/2013г. на ВКС ІV гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на определение №456/15.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 4140/2013 г. от състав на ВКС, ІV г.о., с което е потвърденото определение №184/09.04.2013 г. по гр.д.№ 151/2013 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърденото определение № 3270/20.11.2012 г. по гр.д.№ 1254/2011 г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по предявените колективни искове поради недопустимостта им.
Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност на определението, тъй като атакуваните определения съдържат противоречиви мотиви, а и противоречат на предходно отменително определение, поради което, поради което считат, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.4 и 5 ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предявени са колективни искове от жалбоподателите и други лица против [община] да се установи по отношение на [община] увреждащо бездействие, изразяващо се в неприемането на план за регулация и застрояване, план за регулация, план за застрояване и работен устройствен план на@@10@ [населено място] и да бъде осъдена преустанови извършеното нарушение като бъде осъдена да приеме горепосочените устройствени планове Иска се установяване по отношение на и Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), че тя проявява увреждащо бездействие, изразяващо се в неизработването и неприемането на кадастрална карта и кадастрален регистър за част от територията на ж.к.„Изгрев и осъждането й да създаде и приеме кадастрална карта и кадастрален регистър за част от територията на[жк], включена в землището на [населено място], [община].
Образуваното гр.д.№ 1254/ 2011 г. на Варненски окръжен съд е прекратено поради това, че ищците не търпят общи вреди и нямат общ колективен интерес, а и че кръгът на лицата е неопределен и неограничим.
Въззивната инстанция с определение № №184/09.04.2013 г. по гр.д.№ 151/2013 г. е приела, че не е формулиран ясно колективен интерес и критерии, по които да се определят увредените от нарушаването на този интерес лица, не е посочено и конкретно увреждащо действие или бездействие. Преценено е че собствениците на имоти имат индивидуални интереси от приемане на устройствени планове, но няма общ за всички интерес, който да може да бъде защитен по реда на чл.379 и сл. ГПК, поради което е потвърдено определението за прекратяване.
Касационната инстанция е потвърдила това определение, като е изложила свои мотиви за това. Прието е, че е определен кръга от лицата, засегнати от твърдяното нарушение до колкото те притежават вещни права на територията, на която се иска изготвяне на кадастрална карта и план за застрояване. Не са възприети и мотивите, че липсва колективен интерес от защита и твърдения за нарушението от длъжностни лица на ответниците, което искат да се установи. Определението за прекратяване обаче е потвърдено защото предявеният с исковата молба спор не е нито един от двата вида колективен иск, уредени в глава ХХХІІІ ГПК – иск за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди или исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (не на отделните му членове).
В молбата за отмяна не са посочени отменителни основания, а са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима молбата за отмяна, тъй като определението за прекратяване не се ползва със сила на пресъдено нещо и закона не предвижда възможност за извънинстанционен контрол, а и задължителната съдебна практика ПП-2-77 т.2 приема същото. Съдът се е мотивирал и с това, че в молбата не е изложено и отменително основание.
С производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение се цели преодоляване на силата на пресъдено нещо при наличие на някое от изчерпателно изброените основания в чл. 303, ал.1 ГПК, за да се пререши спора, или в хипотезата на ал.1 т.4 от този текст – да се отмени неправилното решение, като остане на действа правилното. Подобни на влезлите в сила съдебни решения са съдебните актове включително и определения, които по правни последици са близки до влезлите в сила съдебни решения, макар да не се ползват със сила на пресъдено нещо. С тях се разрешават спорове за материални права, които не могат да бъдат разглеждани отново. Такова е определението за прекратяване на производството поради отказ от иска, защото след влизане в сила на това определение се преклудира възможността същото материално право да бъде предявено на същото основание. Определението, с което се прекратява производството поради недопустимост на предявения иск не е от тази категория, защото то не се ползва със сила на пресъдено нещо, а и не разрешава окончателно материлано правен спор. Недопустимият иск изобщо не може да бъде разгледан до колкото допустимостта на иска е абсолютна процесуална предпоставка, а влязлото в сила определение за прекратяване производството по такъв иск не е пречка за предявяване на допустим иск за защита на признато от закона материално право.
По изложените съображения, определение за прекратяване производството по недопустим иск не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Като е формирал същия извод, съдът е постановил определение в съответствие с процесуалния закон и задължителната съдебна практика, което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 249/27.09.2013г. по гр.д.№ 5436/2013г. на Върховен касационен съд, ІV гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от А. П. П., Д. Й. Д., Д. В. Д., И. М. П., М. И. М., М. И. Д., М. К. М. молба за отмяна на определение №456/15.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 4140/2013 г. от състав на ВКС, ІV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: