О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 13.12.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2299/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1874/20.03.2018 година на Г. Г. Щ. от [населено място], [община] заявена от процесуалния представител адв. Х. Д. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 19 от 05.02.2018 год., по В.гр.д. Nо 485/2017 година на ОС- Добрич, постановено в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
С касационната жалба се подържа, че обжалваното въззивно решение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 280 т.1, т.2 и т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК с довод, че по въпросите (доформулирани от съда ) : следва ли в одобрената кадастрална карта на населеното място поземлените имоти да са нанесени съобразно последния приложен регулационен план и да отразяват вярно правото на собственост на съответния терен; следва ли съдът да има изрично произнасяне за това, ако констатира непълнота или грешка в КК с оглед констатираните действителни права на собственост на страните по спора? произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР No 8/2017 год. на ОСГК на ВКС и ТР No 3/2011 година на ОСГК на ВКС, доколкото не са спазени дадените разяснения относно предмета на спора по тези дела и доказателства за установяване на правилното отразяване в актуалната КК на населеното място правото на собственост, установено в рамките на процеса по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР.
С втора- самостоятелна касационна жалба вх. No 1837/19.03.2018 година, получен, чрез куриер в ОС-Добрич на дата 16.03.2018 година, заявена от Л. К. И. и Н. Л. И., и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. К. М.- АК В. се иска отмяна на въззивно Решение Nо 19 от 05.02.2018 год., по В.гр.д. Nо 485/2017 година на ОС- Добрич, постановено в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Касационната жалба е насочена срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция по отношение нанасянето като самостоятелна кадастрална единица на собствения им имот-парцел IV, имот пл. No 170 в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 година и производството е прекратено. Поддържат се доводи за нищожност, недопустимост респ. неправилност, поради допуснати нарушения по приложението на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане и игнориране на доказателствата по делото, необоснованост от гл.т. на изводите, че първоинстанционният съд не е съобразил решението си с предмета на спора.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа с доводи, че по въпросите : 1. При предявен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, ако в диспозитива на решението на съда липсва изрично произнасяне и посочване на установената грешка в КК , то с това решение може ли да бъде отстранена грешка/ непълнота в КК и да бъде отразен действителния обем притежавани права на собственост? 2. Неизследването и несъобразяването от страна на въззивния съд на положението на имотите по плановете, предхождащи одобряването на КК, като се съобрази дали съответната регулация е приложена или не, така че регулационните граници да са се трансформирали в имотни, съставлява ли противоречие с разясненията на ТР 8/2016 година на ОСГК на ВКС по въпросите по приложение на чл.53 , ал.2 ЗКИР( отм. редакция )? 3. Длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост ? 4. Следва ли в одобрената КК границите на поземлените имоти да са нанесени съобразно последния приложен регулационен план и да отразяват вярно правото на собственост и дължи ли съдът произнасяне по това? са произнесени в противоречие на посоченото ТР на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Е. К. Г., Д. П. С.- И., К. П. Д. и П. Ж. С. чрез процесуалния им представител –адв.И. Ж.- АД Д., с който се поддържа, че по поставените въпроси от касаторите няма отговор от страна на съда с постановеното съдебно решение, поради което няма основания за допускане на касационното обжалване. По съществото на касационната жалба се поддържа, че оплакванията за неправилност са неоснователни. Претендират се разноски за производството.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, насочени са срещу въззивно решение по предявени и разгледани искове, визирани в категорията на изключенията по чл. 280, ал.3 т.1 ГПК- а именно искове за защита правото на собственост, поради което се явяват процесуално допустими.
Съобразно релевираните доводи в изложението по касационните жалби и след самостоятелна преценка, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, т.е. на основание чл. 280, ал.2 предл. 3-то ГПК.
Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване, по начина уредбата в закона, предполага служебно произнасяне независимо от искането на касатора да се допусне касационното обжалване в приложното поле на някое от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Констатацията на касационния съд в етапа на селекция е резултат на преценката за очевидно съществуващи пороци на обжалваното въззивно решение при формираме и обективиране волята на съдебния състав в диспозитива на съдебния акт и пълното несъответствие с постановения от районния съд диспозитив по исковете на Г. Г. Щ., в контекста на задължителните разяснения на ТР 8/ 2014 год. на ОСГК на ВКС касаещо приложението на чл. 53, ал.2 ЗКИР ( стара редакция) предвид датата на образуване на исковото производство по настоящото дело преди влизане в сила на ЗИД ЗКИР ( ДВ. бр.57/2016 год. от 22.07.2016 год.) .
Касационният съд установи, че с решението на първоинстанционния съд е налице произнасяне по исканията на ищеца Г. Г. Щ., в производство, квалифицирано от съда без противопоставяне от страна на страните, като такова по чл. 54, ал.2 ЗКИР заявено срещу две групи ответници- Л. К. И. и Н. Л. И., както и срещу Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И..
Районният съд е приел по иска с правно основание чл. 54 , ал.2 ЗКИР за установено по отношение на всички посочени ответници, че Г. Г. Щ. с собственик на недвижим имот, представляващ част от ПИ с идентификатор 73780.501.291, включващ парцел V с площ от 860 кв.м.; парцел VI с площ от 815 кв.м., парцел VII с площ от 820 кв.м. от които собствени са 470 кв.м., всичките с пл. No 170 в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 година, който недвижим имот към 2006 година неправилно е заснет като част от имота на ответниците Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И. ПИ с идентификатор 73780.501.290 пл. No 170 в кв. 21 по РП на [населено място] като е налице непълнота в КК относно парцел IV пл. No 170 в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 , с площ от 830 кв.м., който е собственост на Л. И. и Н. И. заснет като част от ПИ с идентификатор 73780.501.291 и следва да бъде заснет самостоятелно.
Въззивното производство е по жалба на (ответниците) Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И. .
С решението си, въззивният съд е отменил решението на първата инстанция, в частта, с която по отношение на ответниците Л. И. и Н. И. е прието за установено, че Г. Г. Щ. с собственик на недвижим имот, представляващ част от ПИ с идентификатор 73780.501.291, включващ парцел V с площ от 860 кв.м.; парцел VI с площ от 815 кв.м., парцел VII с площ от 820 кв.м. от които собствени са 470 кв.м., всичките с пл. No 170 в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 година и вместо него е постановил ново решение, с което е приел за установено по отношение на Л. И. и Н. И., че към момента на одобряване на КК на [населено място] към 2006 година, Г. Г. Щ. е собственик на частта от ПИ с идентификатор 73780.501.291 заключена между южната кадастрална граница на същия и регулационната линия между парцели V и парцел IV по действащия ПУП-РП от 1990 година на [населено място], нанесена в син цвят по скицата –прил. No 5 на вещото лице М.Х. на л. 173, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението.
Със същото решение, въззивният съд е обезсилил решението в останалата част – относно уважения установителен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР срещу Е. К. Г., П. Ж. С., Д. С. И. и К. П. И. за установяване правата на Г. Г. Щ. върху парцел VII ; нанасяне като самостоятелна кадастрална единица на собствения на ответниците Л. К. И. и Н. Л. И. парцел IV, пл. No 170 в кв. 21 по РП на [населено място] от 1990 и е прекратил производството в тази част.
Очевиден в настоящия случай е изводът, че с произнасянето си въззивният съд е нарушил основни принципи на гражданския процес и е постановил съдебен акт, който не дава коректен отговор на исканията по въззивната жалба, при произнасянето си съдът не е съобразил съдебния акт с позицията на всяка от страните ( ответник не може да обжалва в частта, с която е произнесено искането на ищеца срещу друг необжалвал решението на първата инстанция ответник, и който не се е присъединил като въззивник в второинстанционното производство) и др.
При допускане на касационно обжалване, съгласно Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, страната касатор дължи заплащането на пропорционална ДТ, която е в размер на 25 лв. ( двадесет и пет лева). При неизпълнение на задължението за заплащане на пропорционалната ДТ в седмичен срок от съобщението до касатора, касационното производство подлежи на прекратяване. В случая, при две касационни жалби, определената пропорционална ДТ се дължи по всяка от тях.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.2 предл.3-то ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1874/ 20.03.2018 година на Г. Г. Щ. от [населено място], [община] заявена от процесуалния представител адв. Х. Д. – АК В. и по касационна жалба вх. No 1837/19.03.2018 година, заявена от Л. К. И. и Н. Л. И., и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. К. М.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 19 от 05.02.2018 год., по В.гр.д. Nо 485/2017 година на ОС- Добрич, постановено в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
УКАЗВА на касаторите Г. Щ., както и на касаторите Л. И. и Н. Л. задължението съответно да се внесе дължимата пропорционална ДТ за всяка една от касационните жалби в размер на по 25 лв. (двадесет и пет лева). При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………. 2019 годна, за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК, чрез публикация в ДВ.
На касаторите да се съобщят дадените указания като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :