4
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2628/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
гр.София, 19.07.2016 година
В. касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 2628/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Н. срещу решение на Софийския апелативен съд по гр.дело № 4945/2014 год. от 4 май 2015 год., с което е отменено решение на Софийски ГС, ГО, 15 състав по гр.дело № 8835/2013 год. в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторката иск срещу ЗК”О.-клон България”К. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ до размер на 10 000 лева, присъдено е обезщетение за неимуществени вреди от усложнение на здравословното състояние на пострадалата от ПТП ищца ведно със законната лихва от 31 януари 2013 год. до окончателното плащане на сумата 10 000 лева и е потвърдено в останалата му обжалвана част /за разликата до предявения размер 30 000 лева/ първоинстанционното решение на СГС. Обжалва се пред ВКС само потвърдената част от въззивното решение и частта за разноските.
Касаторът поддържа, че решението на Софийския АС е неправилно в обжалваната му част поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяната му и уважаване на иска за още 20 000 лева със законната лихва от 31 януари 2013 год. до окончателното плащане на сумата с припадащата се част от съдебните и деловодни разноски.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, преценявайки допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното:
Касационната жалба е редовна, подадена е от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано настъпило влошаване на здравословното състояние на ищцата, което е в причинна връзка с претърпяно ПТП на 30 май 2011 год., изразяващо се в увреждане на ставната повърхност на двете тазобедрени стави, довело до двустранна първична коксартроза /трайно нарушена архитектоника на тазовия пръстен/, диагностицирана на 31.01.2013 год. Новопоявилото се страдания не е взето предвид при определяне размера на първоначалното обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение по гр.дело № 9396/2011 год. на СГС, І ГО, 8 състав – 50 000 лева. По отношение на констатирания от съдебно-медицинската експертиза двустранен ишиадичен синдром и предизвиканите от него неврологични оплаквания от болки по бедрата въззивният съд е приел, че не е налице причинна връзка с уврежданията, получени в резултат на ПТП и оперативните интервенции, тъй като е усложнение на констатирано съпътствуващо заболяване – спондилолистеза между 4-ти и 5-ти поясен прешлен – без връзка с процесното ПТП.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, като са въведени трите основания по чл.281, т.3 ГПК за касационно обжалване – нарушения на разпоредбите на чл.51, ал.1 ЗЗД и на чл.52 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се възпроизвежда съдържанието на чл.280, ал.1 ГПК, без да е формулиран правен въпрос по смисъла на посочената норма, включен в предмета на спора. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Съгласно разясненията по т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на ОСГТК касационният съд не е оправомощен да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените факти и обстоятелства в касационната жалба. Ограничението произтича от принципа на диспозитивното начало в процеса.
По изложените съображения решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Разноски за производството не се дължат.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 899 от 4 май 2015 год. по в.гр.дело № 4945/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ