4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
С., 20.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 486/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 4474 от 17.03.2010 г. по ч. гр. д. № 2744/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 13.01.2010 г. по ч. гр. д. № 314/2010 г. на Софийски районен съд, 113 състав, с което е отхвърлено подадено от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н. В. П. и К. П. П. за сумите 1 515.39 лв. – главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 08.01.2010 г., и 163.18 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2008 г. – 26.11.2009 г.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на закона. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, след като е обвързал редовността на заявлението с непредвидени в закона изисквания. Твърди, че заявлението е попълнено в съответствие с указанията в Приложение № 1 към издадената от министъра на правосъдието Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство и че пропускът да се отбележи в т.13 „Солидарна отговорност” вида на търсената от двамата длъжници отговорност – солидарна или разделна, не съставлява основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, но обстоятелствата в изложението и в жалбата позволяват да се уточнят сочените като обуславящи за изхода на делото въпроси, които се свеждат до изискванията към съдържанието на заявлението по чл.410 от ГПК, последиците от неговата нередовност и процесуалната възможност съдът да дава указания за поправяне на заявлението. Частният жалбоподател се позовава на противоречива съдебна практика по посочените въпроси и на тяхното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по частната касационна жалба Н. В. П. и К. П. П., двамата от [населено място], не заявяват становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането за отхвърляне на подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжниците Н. П. и К. П., след като е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за несъответствие на заявлението с изискването на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК за индивидуализация на претендираното парично вземане. Нередовността на заявлението е мотивирана с непосочването на вида отговорност на двамата длъжници в т.13 от утвърдения с Наредба № 6/20.02.2008 г. на министъра на правосъдието образец на заявление. Изложени са съображения, че отбелязването на вида отговорност е част от индивидуализацията на вземането, поради което пропускът да бъде извършено обуславя постановяване на отказ от издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Съдът е отрекъл възможността за поправяне на нередовностите на заявлението по реда на чл.129, ал.2 от ГПК и е посочил, че с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК изначалната нередовност на заявлението е приравнена на основание за неговото отхвърляне.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправни въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационния контрол по чл.280, ал.1 от ГПК, несъмнено са обуславящи за изхода на конкретното заповедно производство. Разрешаването им от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на подаденото от дружеството – частен жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване.
Не са осъществени обаче допълнителните предпоставки, специфични за поддържаните от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според указанията в т.3 и т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предполага съществуване на противоречива съдебна практика по релевантния за изхода на конкретното дело правен въпрос, а основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се свързва с неправилна или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика и с необходимостта от създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви закони. В разглеждания случай не е налице нито една от посочените хипотези, тъй като към настоящия момент вече е формирана константна и ненуждаеща се от осъвременяване практика на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбите на чл.410 и чл.411 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, в частност – по значимите за изхода на делото процесуалноправни въпроси относно съдържанието на заявлението по чл.410 от ГПК, последиците от неговата нередовност и правомощията на съда при констатирането им. С поредица определения по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК като напр. определение № 2/08.01.2009 г. по ч. т. д. № 311/2008 г., определение № 364/08.06.2009 г. по ч. т. д. № 385/2009 г., определение № 420/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 409/2009 г., определение № 117/06.03.2009 г. по ч. т. д. № 53/2009 г., определение № 49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че редовността на заявлението по чл.410 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение; За да е редовно, заявлението трябва да съответства на изискванията на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и да съдържа ясна и пълна индивидуализация на претендираното вземане; Несъответствието на заявлението с разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК е основание за постановяване на отказ от издаване на исканата заповед за изпълнение; Поради отсъствие на изрична законова разпоредба в заповедното производство и на препращане към разпоредбата на чл.129 от ГПК при констатирана нередовност на заявлението съдът не разполага с правомощия да дава указания на заявителя и да му предоставя срок за поправяне на заявлението, а процедира съобразно нормата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК като се произнася с разпореждане едновременно по редовността и по основателността на подаденото заявление. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е процедирал в пълно съответствие с цитираната практика като е отхвърлил заявлението на [фирма] поради констатираната негова нередовност, относима към индивидуализацията на претендираното вземане, а именно – непосочване на вида отговорност /солидарна или разделна/ на двамата длъжници, въведено в т.13 от утвърдения с Наредба № 6/20.02.2008 г. на министъра на правосъдието образец – Приложение № 1 като изрично изискване към съдържанието на заявлението по чл.410 от ГПК. Съответствието на въззивното определение с константната практика на ВКС препятства допускането на определението до касационен контрол и на основанието, предвидено в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 4474 от 17.03.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 2744/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :