1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
С., 24.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1207/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 4483/ 20.12.2010 г. по гр.д.№ 2288/ 2005г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 962/ 15.07. 2011 г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен иска, предявен от С. Д. Г., Р. Е. Г. и В. Д. Г. против [община] и [фирма] за признаване на ищците за собственици и предаване владението на два имота в [населено място],[жк], а именно УПИ ІІ-общински, с площ 1447 кв.м. и УПИ ІІІ- отреден за трафопост, с площ 221 кв.м.
Ищецът С. Г. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, в която развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК с твърдение, че съдът е нарушил постоянната практика на ВКС по приложението на чл.186 и 188 ГПК /отм./, изискваща решението да се постанови след напълно изяснена фактическа обстановка и обсъждане на всички доказателства по делото. Позовава се и на нарушение на т.6 от ТР № 1/ 4.01. 2001 г. на ОСГК на ВКС относно новите доказателства, които могат да се представят пред въззивния съд.
Ответниците оспорват жалбата и считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са наследници на С. Х. Г., починала през 1962 г., като същата е била собственик на недвижим имот- хавра в м. „Р.”, № 112, с площ от 6 дка, придобит по давност, съгласно нот. акт № 30/ 15. 05.1953 г. Чрез съдебнотехническа експертиза е изяснено, че по плана от 1936 г. имотът е заснет с пл.№ 412 и записан на името на И. Г., а по плана от 1956 г. е с пл.№ 2198 и записан на наследодателката на ищците С. Г., както и че включва в границите си и претендираните имоти УПИ ІІ и УПИ ІІІ. Представени са доказателства за извършени отчуждавания на идеални части от имота за жилищно строителство и други обществени мероприятия, които са реализирани отчасти, както и доказателства от кои лица е било извършено отчуждаването. Сред тях фигурират С. Д. Г. / без да е изяснена родствената му връзка със С. Г./, лицата К. Х. Г. и Д. Б. Г. като наследници на С. Г., както и лица, на които те са прехвърлили части от имота преди отчуждаването, очевидно с цел получаване на обезщетение. Едно от тези лица- Д. Г. П. ,респ.неговите наследници, са провели успешно производство по чл.4 З. по З., ЗПИНМ за отмяна на отчуждаването за притежаваната от тях идеална част от 348/ 1430 ид.ч. кв.м. от имот пл.№ 2198 , ХІХ п.р. в[жк], тъй като е прието, че мероприятието, за което е отчужден имотът, не е проведено. Няма данни другите съсобственици и специално ищците да са поискали отмяна на отчуждаването.
Според тезата на ищците от имота на тяхната наследодателка са останали неотчуждени части, които са предмет на настоящия иск за собственост, с твърдение, че неоснователно са актувани като общинска собственост и предоставени от Общината на втория ответник [фирма] чрез договор за замяна.
За да отхвърли иска възивният съд е изтъкнал две основни съображения- 1.че не е изяснена собствеността на имота / предвид данните за посочване на различни лица за собственици по плана на имота и преписките по отчуждаване и неизяснената им родствена връзка със С. Г. и 2.че имотът е бил отчужден за мероприятия по ЗПИНМ, като само един от съсобствениците, но не и наследодателката на ищците, е поискала отмяна на отчуждаването и възстановяване на притежаваната част / ако все пак се приеме, че самата тя е била съсобственик в този имот при отчуждаването/. Прието е за недоказано и твърдението, че част от имота /процесната/ е останала неотчуждена.
С оглед на тези данни, прецени във връзка с поставените процесуалноправни въпроси, следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с постоянната практика на ВКС възивният съд е обсъдил всички доводи на страните и доказателствата по делото, въз основа на които е формирал правни и фактически изводи относно идентичността на имота, собствеността върху същия, данните за проведеното отчуждаване и липсата на възстановяване по З. по З., ЗПИНМ и др. за частта на наследодателката на ищците. Доводите, че направените изводи са необосновани, както и че не са обсъдени някои доказателства, а други са обсъдени превратно, или че не са били уважени някои доказателствени искания на касаторите, по съществото си представляват оплаквания за необоснованост и съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд и излизат извън предмета на проверката за допускане на касационно обжалване. Освен това тези доводи не са и по съществения за делото въпрос, който е определил изхода на спора, тъй като дори и да се приеме, че наследодателката на ищците е била съсобственик в имота, при събраните данни за извършеното отчуждаване на имота, изхода на делото се определя от обстоятелството, че ищците не са се възползвали от възможността да поискат отмяна на отчуждаването и възстановяване на имота по реда на З. по ЗТГСУ, ЗПИНМ и др. за своята част, както са постъпили други от съсобствениците. По другия решаващ извод на съда- за недоказаност на твърдението, че от имота са останали неотчуждени части и че това са именно имотите, предмет на исковата молба, не се излагат основания за допускане на касационното обжалване, а и този извод е изцяло на плоскостта на доказателствата и завиди от установите по делото факти и обстоятелства.
В изложението се посочват и някои конкретни решения във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за наличие на противоречива съдебна практика, но от прегледа им се установява, че те разглеждат други въпроси, несвързани с предмета на настоящото дело и затова не могат да послужат като база за сравнение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на С. Д. Г.- вх.№ 26947/ 22.08.2011 г. на решение № 962/ 15.07. 2011 г., постановено по гр.д.№ 490/ 2011 г. по описа на Варненски окръжен съд, ІV-ти състав.
ОСЪЖДА С. Д. Г. от [населено място], [жк], [улица], ет.5, ап.16 , ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, разноски по делото за настоящото производство в размер на 1800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: