О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 28.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2462/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК , образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], против Определение №393 от 10.06.2015г.., постановено по ч.гр.д.№274/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, г.о. ІІ с-в, с което е потвърдено определение №565/13.02.2015г., допълнено с определение №1116/1.04.2015г. и двете постановени по гр.дело №2920/2014г. по описа на Окръжен съд-Варна, ІХ с-в.
В частната жалба на [фирма] – [населено място] се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Сочи се, че липсата на произнасяне от състав на ВКС по т.д.№2054/2013г. по искането на [фирма] за присъждане на разноски в размер на 36 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, обуславя допустимостта на исковата претенция за същата сума с правно основание чл.45 ЗЗД, тъй като според жалбоподателят не е налице двойно произнасяне по един и същ въпрос. Оспорва се също правилността на определението, в частта му, с която се потвърждава определението, с което са присъдени разноски пред окръжния съд в полза на ответната Община. Излагат се съображения, че са налице общите предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя следния въпрос:
„налице ли е двойно произнасяне по един и същи въпрос, след като предмет на първото е било исково производство, а предмет на второто такова е иск за разноските в исковото, по който съдът не се е произнесъл?”
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба [община] ,в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Излагат се съображения, че жалбоподателят не е формулирал правни въпроси от значение за правилността на съдебния акт. Претендират се разноски за настоящата инстанция по чл.78 ал.8 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С определение от 12.02.2014г., постановено по т.д.№2054/2013г., ВКС, І-во т.о, не е допуснал по молбата на [община] касационно обжалване на решение №352/12.12.2012г. по т.д.№361/2012г. на Варненски АС без да се произнася по искането на ответната страна [фирма] за присъждане на разноски. С молба от 28.02.2014г. пълномощникът на [фирма] е поискал допълване на определението и присъждане на направените от [фирма] разноски пред касационната инстанция в размер на 36 000 лв. – адвокатско възнаграждение. С влязло в сила определение от 23.04.2014г., съставът на ВКС е оставил без уважение молбата за допълване на определението, приемайки че молбата е неоснователна.
С определение №565/13.02.2015г., постановено по гр.д.№2920/2014г. Варненски ОС е прекратил производството по делото, образувано по исковата молба на [фирма] против [община] с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 36 000 лв. – представляващи направени, но неприсъдени разноски по т.д.№2054/2013г. по описа на ВКС. С обжалваното пред настоящата инстанция Определение №393 от 10.06.2015г.., постановено по ч.гр.д.№274/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, г.о. ІІ с-в, е потвърдено определението №565/13.02.2015г., както и допълнителното определение от 1.04.2015г., с което са присъдени разноски в полза на ответника. Видно от мотивите към обжалваното определение въззивният състав е приел, че предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД за разноски, направени в друго съдебно производство е недопустим и че правилно производството е прекратено от първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Освен, че въпросът – „налице ли е двойно произнасяне по един и същи въпрос, след като предмет на първото е било исково производство, а предмет на второто такова е иск за разноските в исковото, по който съдът не се е произнесъл?”, не е прецизно формулиран, същият не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. От значение за спора, съобразно тълкуването в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е само този правен въпрос, разрешен с въззивното решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въззивният състав, аналогично на първоинстанционния съд, приема недопустимост на претенцията по чл.45 ЗЗД по спор за разноски, който вече е решен от ВКС в рамките на касационното производство. В тази връзка въззивният състав се е аргументирал, че с определението от 23.04.2013г., ВКС е решил спора като е оставил без уважение молбата на пълномощника на ищеца по настоящия спор за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта му за разноските. Оставянето без уважение на молбата за допълване на определението в частта за разноските означава отхвърляне на претенцията за разноски. Налице е различие в обстоятелствата при значимия по делото въпрос, формирал решаваща воля на съда и въпросът, поставен от жалбоподателя, основан на твърдението на жалбоподателя, че ВКС в производството по т.д.№2054/2013г., не се е произнесъл по претенцията за разноски, направена пред касационната инстанция с отговора на касационната жалба.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това следва да се отбележи, че касаторът не установява наличието на предпоставките на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, посочен от него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Представената съдебна практика, свързана с правилото за “non bis in idem” от една страна не е относима за конкретния случай, а от друга страна не е противоречива, нито непълна или неясна, която да трябва да бъде променена, допълнена или осъвременена. Що се отнася до посоченото решение №620/5.03.1957г. по гр.д.№8225/56г. на ВС, ІV-то отд., според което „искането за присъждане на разноските по делото може да бъде направено само в производството по същото дело и че иск по чл.45 ЗЗД за непоискани разноски по свършено дело е недопустим”, следва да се има предвид, че по аргумент за по-силното основание, / а не по аргумент за противното, както поддържа жалбоподателят/ може да се приеме, че искът по чл.45 ЗЗД е недопустим, когато по свършеното дело е била отхвърлена като неоснователна претенцията за разноски.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на Определение №393 от 10.06.2015г.., постановено по ч.гр.д.№274/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, г.о. ІІ с-в, включително и в частта му, с която е потвърдено допълнителното определение за разноските от 1.04.2015г., за което въобще липсва въпрос по чл.280 ал.1 ГПК.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.4 и чл.78 ал.8 жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата 1 207.50 лв. – разноски за изготвяне на отговор на касационна жалба, съобразно чл.9 ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №393 от 10.06.2015г.., постановено по ч.гр.д.№274/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, г.о. ІІ с-в.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на [община] – [населено място], [улица] сумата 1 207.50 лв. /хиляда двеста и седем лева 50 ст./ – разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: