3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 30.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..…и с участието на прокурора…….……..………………………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2880 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 15430 от 18.ІХ.2017 г. на Ф. Ч. Б. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 2700 на Софийския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 8.VІІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 3145/2017 г., с което е била оставена без уважение предходна негова частна жалба срещу протоколното определение на СГС от откритото съдебно заседание на 2 май 2017 г. по гр. дело № 9421/2016 г.: за спиране на първоинстанционното исково пр-во по негов пряк иск за присъждане на обезщетения за вреди от ПТП в размер общо на 283 681.50 лв. срещу ответната „Застрахователна компания [фирма]-София на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е. до приключването с влязъл в сила съдебен акт на административно-наказателното производство по н.а.х.д. № 6238/2014 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 103-и с-в.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, частният касатор Б. претендира касирането му ведно с отменяване на потвърденото с него първоинстанционно, преграждащо определение на СГС, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който делото да бъде върнато на същия състав на първостепенния съд – за по-нататъшни процесуални действия по прекия му иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба подателят й Б. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение САС се е произнесъл по следния значим за изхода по конкретното дело процесуалноправен въпрос: „Налице ли са предпоставките по т. 4 на чл. 229, ал. 1 ГПК за спиране на исковото производство по гр. дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” спрямо пострадалото лице при висящо наказателно производство в съдебна фаза, образувано по реда на чл. 78а НК срещу застрахования делинквент”. Този въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 25/17.ІІІ.2010 г. на състав на ІІ-ро т.о. по т. д. № 211/09 г. Същевременно същият процесуалноправен въпрос се решавал противоречиво от съдилищата, видно от определение № 1348/24.ІV.2017 г. на САС, ГК, 10-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 1856/2017 г.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация „Застрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт единствено по основателността на общото /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването на този съдебен акт.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на Ф. чани Б. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Когато по въпрос /било той материално- или процесуалноправен/ от значение за изхода по конкретното дело е налице практика на ВКС, не може да се слуша довод и за противоречиво решаване на същия от съдилищата в страната, тъй като последните следва да познават и се придържат към практиката на най-високия по степен съд.
За да потвърди определението на СГС за спиране на първоинстанционното исково пр-во по пряк иск срещу застраховател на основанието по т. 4 на чл. 229, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция е споделила ключовия извод на първостепенния съд, че решаването на въпроса „за противоправността на деянието и кой е извършителят са обвързващи гражданския съд” – предвид образуваното във връзка със същото ПТП пред съответния съд наказателно дело от общ характер въз основа на внесен срещу прекия делинквент /Д. С. К./ обвинителен акт.
Съгласно т. 15 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 6/2012 г., решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказаниеq е приравнено по значение на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 in fine ГПК. Прието е било, че този съдебен акт „е също така задължителен, както и присъдата за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността му и виновността на дееца”. При наличието на тази задължителна практика на ВКС /по аргумент за противното от новелата на чл. 290, ал. 3 ГПК/, а също и с оглед конкретните данни по делото за внасяне на приключеното досъдебно пр-во № 11374/2013 г. по описа на СДВР в Софийския районен съд, Наказателно отделение, с постановление на прокурор, предлагащо освобождаването на прекия делинквент К. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2-ро във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК, в процесния случай по необходимост се налага извод, че атакуваното от Б. определение на САС е в стриктно съответствие с цитираната постановка на горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС, а това е достатъчно, за да изключи каквото и да било негово противоречие и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 25/17.ІІІ.2010 г. на състав на ІІ-ро т.о. по т. д. № 211/09 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2700 на Софийския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 8.VІІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 3145/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2