О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 04.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 684/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 491 от 28. 03.2012 год., по в.гр.д.№ 3829/2011 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 566 от 13. 06.2011 год., по т.д.№ 339/2010 год. за отхвърляне, като неоснователни, предявените от касатора, като ищец, срещу ЗАД”А.”, [населено място] обективно кумулативно съединени искове: по чл.226, ал.1 КЗ – за разликата над присъдената сума от 89 296.51 лв. до пълния заявен размер от 100 318.18 лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдените 8 258.36 лв. до пълния размер на исковата сума от 9 277.68 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поддържайки отново неправилност на правните и фактически изводи на въззивния съд относно размера претърпените от него имуществени вреди, подлежащи на обезвреда от застрахователя на делинквента, касаторът твърди, че разрешеният с обжалвания съдебен акт правен въпрос – „Следва ли застрахователят – ответник да заплати повредите по десен калник и преден капак от ПТП на 04. 07. 2009 год., ако не са причинени от директен удар, но са нанесени вследствие на удар при процесния пътен инцидент?”, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради липса на практика на ВКС, „уреждаща въпроса”.
Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител- ю.к. И. А., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни съображения за отсъствие на визираните от жалбоподателя предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК- основна и допълнителни. Алтернативно е изразено несъгласие и с въведените с касационната жалба оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
Съгласно дадените с т.1 на ТР №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материално-правен или процесуално- правен въпрос е този, който като включващ се в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото.
В случая касаторът не само не е формулирал такъв значим въпрос на материалното и/ или процесуално право по отношение на който следва да се преценяват поддържаните от него селективни основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но той не би могъл да бъде изведен в настоящето производство и от изложените в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципът на равенството на страните в гражданския процес, тъй като обосновавайки предпоставките за достъп до касационен контрол последният всъщност се е позовал отново на необосноваността на фактическите изводи на решаващия съд.
Следователно доколкото анализът на правилността на отделните фактически изводи на въззивния съд в обжалваното решение, с оглед твърдяни пороци при изграждането им е неотносим към основанията за достъп до касационно обжалване, предпоставките за който са строго формални и изчерпателно въведени от законодателя с нормата на чл.280, ал.1 ГПК, то само на това основание – отсъствие на изискуемата се главната обща предпоставка, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждането и по същество – арг. от т.1 на ТР № 1/ 2009 год.на ОСГТК на ВКС.
Отделен остава въпросът, че в случая са останали недоказани и селективните основания, на които жалбоподателят се позовава.
Освен, че цитираните съдебни актове : на СГС от 13.01.2012 год., по гр. д.№ 7139/2001 год. и на Софийски апелативен съд № 304/07.04.2010 год., по гр.д.№ 41/2010 год. са без отбелязване да са влезли в сила и съгласно задължителните постановки в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не могат да бъдат преценявани като част от създадената практика на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то доколкото те са постановени и по спорове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, несъмнено твърде различни по своя характер и на начин на установяване от имуществените такава, каквито са претендираните по делото от настоящия касатор, като ищец, не е налице и изискуемият се фактически идентитет между сравняваните дела, на който страната – жалбоподател се позовава.
Що се касае до селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то бланкетното възпроизвеждане на законовия му текста, респ. на задължителните указания по т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не удовлетворява изискването на процесуалния закон за мотивирането му, съобразно вложеното от законодателя съдържание в същото.
Само за прецизност на изложеното следва да се посочи, че въпросът дали определени имуществени вреди са причинени или не от конкретното пътно- транспортно произшествие, или са настъпили по различен от твърдяния от страната начин, е въпрос фактически, по който решаващият съд се произнася въз основа на суверенна преценка на доказателствения материал, ангажиран по делото. Процесуалната законосъобразност на тази преценка, съставляваща част от възложената му от законодателя същинска правораздавателна дейност, както и правилността на формираните въз основа на същата фактически изводи не са предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК – арг. от чл.290, ал.2 ГПК, във вр. с чл.281, т.3 ГПК.
Нещо повече, дори и да се приеме, че твърде непрецизно формулиран поставеният от касатора правен въпрос се свежда до обхвата на подлежащите на обезщетяване имуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ, то отговор на същия е даден със закона – чл.51, ал.1ЗЗД, по приложението на която разпоредба съществува не само трайно установена дългогодишна и непротиворечива съдебна практика, но и задължителна такава, с която Софийски апелативен съд се е съобразил. Даденото разрешение, че част от конкретизираните с исковата молба вреди са извън обхвата на преките вреди, подлежащи на обезвреда по реда на чл.226, ал.1 КЗ е въз основа на извършен от решаващата инстанция анализ на доказателствения материал по делото, вкл. заключението на изслушаната авто-техническа експертиза за настъпилите повреди на автомобила на ищеца, които са именно в резултат на процесното ПТП.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК, на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК е претендирала заплащане на деловодни разноски за осъществената в производството по чл.288 ГПК защита от юрисконсулт А., които следва да и бъдат присъдени в размер на сумата 500 лв., съгласно чл.9 от Наредба № 1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 491 от 28. 03.2012 год., по в.гр.д.№ 3829 / 2011 год., в частта му, по касационната жалба на [фирма], гр.София с вх. № 4534/07.05.2012 год..
ОСЪЖДА [фирма], гр.София да заплати на ЗАД”А.”АД, [населено място] сумата 500 лв./ петстотин лева/ деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: