О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 05.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№974/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. срещу решение №2994 от 19.12.2018г., постановено по в.гр.д.№2655/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, в частта му, с която след частична отмяна на решение №7796/22.11.2017г. по гр.д.№10849/2016г. на СГС, ГО, І-1 с-в, е отхвърлен предявеният от М. К. иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 21 000лв. до 40 000лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи, че въззивният състав е формирал крайните си изводи досежно претърпените от ищцата К. неимуществени вреди без да обсъди всички релевантни за спора факти. Отделно се сочи, че в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът не е преценил правилно и в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от ищцата телесни увреждания и трайните последици от тях. Според касаторката решаващият състав не е отчел също и увеличения лимит на отговорността на застрахователя към момента на възникване на произшествието. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2 предл.3 ГПК като са поставени следните правни въпроси:
1.) „Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност целия събран по делото доказателствен материал?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №24 от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС, І г.о., решение №166/03.08.2011г. по гр.д.№1065/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №221/15.04.2002г. по гр.д. №677/2001г. на ВКС, І г.о.
2.) „Следва ли съдът при приложение на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливото обезщетение за причинени ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.11 на ППВС №4/68г. и да обсъди и анализира конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с указанията в т.11 от ППВС/№4/1968г. и с решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №158/28.12.2011г. по т.д.№157/2011г. на ВКС, І т.о.
3.) „Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указанията в Постановление №4/1068г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?”. Според касаторката въпросът е решен в противоречие с постановките в решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ВКС, ІІ т.о. и
4.) „Предполага ли само по себе си претърпяното ПТП негативно отражение върху психиката на пострадалото лице или следва да са събрани категорични доказателства в тази насока?”. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отделно в изложението се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е очевидно неправилно по съображенията, изложени в касационната жалба.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ответното дружество ЗК „Л. И.” АД.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторката по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение №7796/22.11.2017г. по гр.д.№10849/2016г. на СГС, ГО, І-1с-в, в частта му, с която е уважен иска на М. Г. К. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 21 000лв. до 40 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.03.2016г., като вместо това въззивният съд е отхвърлил претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за посочената разлика от 21 000лв. до 40 000лв. В частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 21 000лв., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2017г., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В тази връзка между страните е безспорно установено, че е ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетяване на причинените на ищцата М. К. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.03.2016г., причинено от Н. И. И. като водач на застрахования при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” лек автомобил „Тойота” с рег. [рег.номер на МПС] . Въззивното решение се ползва със сила на пресъдено нещо и в частта му, с която не е прието съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата като пешеходка ищца.
При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД за ищцата М. К. – на 67 години към датата на злополуката, въззивният състав е обсъдил заключението на вещото лице д-р Б. Б. по извършената пред първата инстанция съдебно- медицинска експертиза, съгласно което вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла закрито диафизарно счупване на лява бедрена кост, охлузване на ляво коляно и кръвонасядане на ляв лакът и задната повърхност на дясното бедро. Постъпила е в болница в увредено общо състояние като мекотъканните наранявания са били хирургически обработени, а счупеният долен крайник е бил поставен на директна екстензия. На 11.03.2016г. М. К. е била оперирана като открито е наместена счупената бедрена кост и е поставен заключващ пирон. Ищцата е била изписана от болницата на 17.03.2016г., а през месец юли 2016г. е провела рехабилитация. Общо лечебният и възстановителен период на ищцата е продължил 10 месеца като болките са били интензивни през първите 3 месеца и по време на рехабилитацията. Понастоящем ищцата изпитва болки при преумора и смяна на времето. Около 4-5 месеца М. К. не е можела да стъпва на пострадалия крак, което й е причинило дискомфорт в ежедневието. Според кредитираното от съда заключение на вещото лице лявото бедро на ищцата е в състояние на хипотрофия, движението е с намален обем и ще се възстанови при изваждане на пирона- оперативно, което ще доведе до нови болки на ищцата за период от около 1 месец.
Въззивният състав е приел, че справедливото парично обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 21 000лв. като е акцентирал върху следните приети за релевантни за спора обстоятелства: От една страна – 1.) физическите увреждания, състоящи се в диафизарното счупване на бедрена кост, представляващо средна телесна повреда; 2.) претърпяната операция, първоначалните интензивни болки, както след операцията, така и при раздвижването на крайника; 3.) невъзможността за период от 4-5 месеца ищцата да ползва крака си от наложеното обездвижване; 4.) през този период от 4-5 месеца ищцата е следвало да разчита на чужда помощ в ежедневието си; 5.) възстановителният период е продължил около 10 месеца като е налице непълно възстановяване на крака, съответно на движенията на ищцата и 6.) предстоящата втора операция, съпроводена с нови болки и страдания, а от друга страна – благоприятната прогноза на вещото лице за възстановяване на движението на пострадалия крак.
Във въззивното решение е отразено, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е съобразил с конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищцата, стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и конкретното място, където живеят потърпевшите лица, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставения от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос №1: Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност целия събран по делото доказателствен материал?”, не може да обоснове наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът на касаторката е обусловен от нейното твърдение в касационната жалба за неотчитане от съда на остатъчните белези от операцията и на болките при промяна на времето и натоварването. В случая обаче въззивният състав не се е отклонил от цитираната от касатора практика на ВКС, тъй като е преценил всички данни по заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска експертиза, които е счел за относими и значими за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди като е акцентирал върху тежестта на получените от ищцата увреждания в цялост, болките и страданията при лечението и възстановителния период, както и благоприятната прогноза за възстановяване на движението на пострадалия крак.
Въпрос №2: „Следва ли съдът при приложение на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливото обезщетение за причинени ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.11 на ППВС №4/68г. и да обсъди и анализира конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?” не е решен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 от ППВС №4/1968г. В посоченото Постановление е прието, че справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, които пострадалият е претърпял и които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е определил размера на полагащото се в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди след изчерпателно обсъждане на всички релевантни за спора факти и след съобразяване с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и преценка на специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Не може да обуслови допускане на касация доводът в касационната жалба, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, тъй като този довод съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение и според указанията в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е извън обхвата на проверката в производството по чл.288 ГПК.
Не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпрос №3: „Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указанията в Постановление №4/1068г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?”. На първо място въззивният състав изрично е посочил, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се е съобразил със стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия и нормативно определените нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” . На второ място в самата касационна жалба не се сочи каква е била промяната на застрахователните лимити към датата на злополуката, съответно инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените, обстоятелства, които според касаторката не са отчетени от съда. На последно място следва да се има предвид, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, с които касаторката аргументира становището си за несправедлив размер на присъденото обезщетение, не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД. Тези лимити могат да бъдат съобразявани наред с указаните в ППВС №4/1968 г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.
По начина, по който е формулиран въпрос №4: „Предполага ли само по себе си претърпяното ПТП негативно отражение върху психиката на пострадалото лице или следва да са събрани категорични доказателства в тази насока?”, не може да се приеме, че въпросът е обусловил решаващата воля на съда, както и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От една страна в хода на производството не са събирани доказателства за установяване на конкретно негативно отражение на злополуката върху психиката на ищцата. От друга страна с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в практиката на ВКС константно се приема, че пострадалият ищец е длъжен да докаже всички претендирани вреди без наличие на презумпция за подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди в резултат на естественото негативно отражение на злополуката върху психиката на пострадалия.
Не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл..3 ГПК твърдението на касаторката, че обжалваното решение е очевидно неправилно по всички изложени в касационната жалба съображения. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2994 от 19.12.2018г., постановено по в.гр.д.№2655/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: