О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
гр.София, 25.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N 688 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.12.2008г. по гр.д. № 1878 / 2008г., с което Пловдивски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 27.03.2008г. по гр.д. № 2297/2007г. на Пловдивски районен съд, е уважил предявените от М. И. Т. искове срещу “К”А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.
Жалбоподателят – “К”А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществени правени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС- основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, е уважил предявените предявените от М. И. Т. искове срещу “К”А. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Прието е, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №1019/28.05.2007г. на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ и чл.328, ал.1, т.4 и т.12 КТ е незаконно. Съдът е изложил съображения, за това че работодателят веднъж е посочил като основание обективна невъзможност да се изпълнява трудовия договор-а именно спиране работата за повече от 15 дни, а от друга страна наличие и на субективна невъзможност – заболяване на работника, довело до трайна неработоспособност.становено е било, че работникът е бил “електротехник”, а заболял от тренсверзален миелит и ТЕЛК не е посочил изрично в решението си, че той не може да изпълнява възложената работа, а не са доказани и другите основания-спиране на работата за повече от 15дни и обективна невъзможност да се изпълнява работата, тъй като в решението на ТЕЛК се препоръча само трудоустрояване, каквото няма данни да му е предложено, а не и уволнение, тъй като работникът има само частична пареза- умерени двигателни затруднения на долни крайници и са му противопоказани само системни физически усилия, простуда, влага, системни натоварвания на долните крайници.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е разрешен материално правен въпрос от значение за изхода по спора– относно точното тълкуване на понятието невъзможност работника да изпълнява възложената му работа, а и процесуален такъв, касаещ необсъждане на всички доказателства по делото и по-специално-съдебно-медицинска експертиза. Представя решение от 10.02.2000г. по гр.д. №770/1999г. на ВКС, в което е прието, че следва да има в решението на ТЕЛК изрично посочена невъзможност да се изпълнява определена работа, за да бъде законно уволнението по тази причина, решение от 21.01.2008г. по гр.д. №374/2007г. на ВКС, което е нотносимо към конкретния спор, тъй като касае прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, т.2 КТ.
Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да излага сериозни аргументи в подкрепа на твърдението си.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с въззивното решение бил разрешен материално правен въпрос от значение за делото, в противоречие с практиката на ВКС, е неоснователно. Въззивната инстанция именно в съответствие с практиката на ВКС е приела, че уволнението на ищеца по чл. 325, т. 9 КТ и чл.328, ал.1, т.12 КТ е незаконосъобразно, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на визираните правни норми, а именно решението на ТЕЛК не установява противопоказания за определена работа, което да обуславя законосъобразността на прекратяването на трудовия договор на посочените в заповедта на жалбоподателя основания.
Не е налице и основанието, визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- а именно да е разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по повдигнатия от него въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за това, че не са били налице предпоставките на чл. 325, т. 9 КТ и чл.328, ал.1, т.12 КТ за прекратяване на трудовия договор, влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото. В случая не са налице сочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като преценката на доказателствата, включително и прието по делото заключение на експерт, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това дали е законно или не прекратяването на трудовото правоотношение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК на решение от 15.12.2008г. по гр.д. № 1878 / 2008г. на Пловдивски окръжен съд по жалба на “К”АД.
Делото да се докладва за образуване по частните жалби на “К” А. и М. И. Т. срещу определение от 21.01.2009г. по гр.д. №1878/2008г. на Пловдивски ОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: