О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 27.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.10. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 584/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Н. П. Б. с вх. №.2856 от 09.04.2009 год. против решение №176 от 16.03.2009 год. по гр.д. №1212/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е оставено в сила решение от 28.02.2008 год. по гр.д. №1621/2007 год. на Софийския градски съд, 1 Г. О., 4 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора против ответника З. К. “Български имоти” АД иск с правно основание чл.229 КЗ във вр. с чл.409 ТЗ, отм. Касаторът е претендирал от застрахователя да му изплати заплатените от него на наследниците на починалия при ПТП обезщетение, за настъпването на което е призната вината му с влязла в сила присъда и което е настъпило при управляването от него МПС- автобус “Ш”, отговорността на собственика на което е застрахована по задължителната застраховка “Гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на МПС”. Наследниците на починалия са били конституирани като граждански ищци в наказателния процес, поради което на основание уважения срещу касатора –ищец граждански иск, той им е изплатил на 11.04.2007 год. исковата сума. Първоинстанционният съд е приел, че искът е погасен по давност, тъй като застрахователното събитие е настъпило на 07.04.2001 год., а исковата молба е подадена в съда на 25.04.2007 год.- т.е след изтичане на петгодишния давностен срок по чл.392, ТЗ, отм., който започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е възприел извода за изтекла погасителна давност, защото проведеният наказателен процес не е прекъснал теченето на погасителната давност. Като допълнително основание за неоснователността на иска е приел, че ищецът като водач на автобуса се счита застрахован само по отношение на третите лица, но не е в застрахователни правоотношения с ответния застраховател, поради което не може да търси от него изплатеното обезщетение.
Касаторът подържа, че обжалваното решение е неправилно, при наличие на отменителните основания на чл.281, т.3 ГПК. Навежда довода за нарушение на материалния закон- чл.229 КЗ, защото съдът не свързва давностния срок с изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие, с предявяването на гражданските искове в наказателния процес, погасителната давност спира да тече и се прекъсва и по отношение на застрахователя.
Като основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол сочи протворечието му с ТР №5 от 05.04.2006 год. но ОСГК и ОСТК на ВКС, съобразно мотивите на което , предявеният в наказателното производство граждански иска спира теченето на погасителната давност.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторът нито е формулирал правния въпрос, обусловил правните изводи на съда, нито е посочил допълнителните основания по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. Позоваването на противоречие с ТР №5/2006 год. на ОСГК и ТК също не обосновава допълнителното основание по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Направеният в мотивите му извод, че предявеният граждански иск в наказателното производство спира теченето на погасителната давност за вреди от престъплението, не е относим към конкретния случай. Предмет на настоящия иск не са вреди от непозволено увреждане, а се търси застрахователно обезщетение от застрахователя, като заместваща облага, след като касаторът е удовлетворил увредения.
Касаторът въобще не е поставил въпроса дали ищецът е включен в кръга на застрахованите лица съобразно правилата на субективния състав на деликтната отговорност, поради което ВКС служебно в нарушение на принципа за диспозитивното начало не може да се сезира с него. Само застрахованият има право да търси застрахователно обезщетение, когато е удовлетворил увреденото лице, в която хипотеза правото възниква не от осъществяване състава на непозволеното увреждане, а от удовлетворяването на третото увредено лице.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №176 от 16.03.2009 год. по гр.д. №1212/2008 год. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е оставено в сила решение от 28.02.2008 год. по гр.д. №1621/2007 год. на Софийския градски съд, 1 Г. О., 4 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: