О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 22,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора …………….…………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 8 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8937/11. ХІ.2009 г. на С. Д. К. от гр. К., Софийска област, подадена чрез процесуалния му представител адв. Л от САК, против решение № 169 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 12.VІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1525/08 г., с което са били отхвърлени и трите негови предявени в условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове срещу „Д” ООД – София, както следва: 1/ За присъждане на сума в размер на 46 287.73 лв., представляваща възнаграждение по договор за строителство от 25. Х.2004 г. – на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; 2/ За присъждане на сума в размер на 9 891.47 лв., представляваща уговорена помежду им неустойка в случай на забавено плащане на горното възнаграждение – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД; 3/ За присъждане на сума в размер на 4 921 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата на възнаграждението – на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Оплакванията на касатора С. Д. К. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваното решение САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, „като е написал, че ищеца е загубил материалноправна легитимация в хода на производството пред СГС с прехвърляне на предприятието си” /като ЕТ/, който извод бил неправилен и в противоречие с т. 9 от ТР № 1 от 4.І.2001 г. /погрешно посочено, че същото ТР било от м. ХІІ.с.г./ по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – за тълкуване на спорни въпроси на въззивното пр-во, където било прието, че „това е института на процесуалната субституция във втория си вид – процесуална суброгация, когато при прехвърляне на спорното право делото се води от прехвърлителя, без приобретателя да може да стане страна” в този процес. В аналогичен смисъл били както Р. № 6182/30.VІ.2004 г. на І-во отделение на ВАС по адм. дело № 2995/03 г., така и Р. № 1417/25. Х.2000 г. на бившето V-то г.о. на ВКС по гр. д. № 625/2000 г., а също и Р. № 202/19.ІІІ.2007 г. по гр.д. № 3154/05 г. на ІV-то г.о. на ВКС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Д” Е. – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. А. Т. от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на С. Д. К. от гр. К. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. ВКС не е длъжен да го изведе от изложението към касационната жалба, поради което непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, т.е. без въобще да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В случая липсва формулиран от касатора К. материалноправен въпрос, а що се отнася до релевирания от него процесуалноправен: загубил ли е той материалноправната си легитимация в хода на първоинстанционното производство пред СГС /след прехвърляне на търговското предприятие, което е имал като Е. с ф. „С”-гр. Костенец на едноименното негово ЕООД/, като основание за отхвърляне на исковете му срещу ответното „Д” ООД – София, същият е от значение за изхода на делото, но не е бил решен в противоречие, а в пълно съответствие с практиката по т. 9 от ТР № от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС. Тази задължителна за съдилищата в Републиката постановка изрично свързва предвидената в чл.чл. 116 и 117 ГПК /отм./ процесуална възможност за изменение на иска по основание, петитум, а и страни да може да се упражни само в производството пред първата инстанция – не и пред въззивния съд. Ето защо извършеното в хода на производството пред първостепенния съд прехвърляне на предприятието на Е. „С”-гр. Костенец съответно на трето, юридическо лице – „С” ЕООД-гр. Костенец, чиито управител и едноличен собственик на капитала е настоящият касатор, е било съобразено от въззивния съд, съгласно съдопроизводственото правило на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./, като факт, „от значение за спорното право”, настъпил сред предявяване на исковете на заличения впоследствие от регистъра Е. К. срещу ответното „Д” ООД – София. Следователно констатацията на САС досежно материалноправната легитимация на ищеца К. е по естеството си такава по съществото на облигационния спор /по основателността на предявените от него осъдителни искове/, т.е. не е била отречена процесуалноправната му легитимация да ги води в новопридобитото качество на субституент, на когото в пр-вото пред първостепенния СГС е било отказано да бъде заменен като ищец с юридическото лице „С” ЕООД-гр. Костенец, щом е липсвало съгласие за това изменение от страна на ответното по осъдителните искове „Д” ООД – София.
В заключение, соченото от касатора решение на ВАС очевидно не би могло да представлява практика на ВКС – по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а поддържаните по т.т. 1 и 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания за нарушаване на материалния закон /”чл. 79, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД”/, както и за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила /чл.чл. 4, 188 и 189, ал. 2 ГПК-отм./ не са основания за допустимост на касационното обжалване, а касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които е следвало да бъдат точно и мотивирано развити в обстоятелствената част на самата касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 12.VІІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1525/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 8 по описа за 2010 г.