О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София,01.02.2013 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 42 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Б. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, постановено на 09.11.2012г. по гр.д.№118/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на С. Н. Б. и М. Н. М.,че М. Й. Т. е собственик на 5/8 ид.части на основание давностно владение и наследство от поземлен имот, представляващ парцел І-* в кв.8 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 2985кв.м.,с неуредени сметки по регулация за 1285кв.м., ведно с построената в североизточната част от имота стопанска сграда,при граници на имота:от две страни улици,ПИ №№ ІІ-*,ХХХІ-*, ХХХІІ-* и ХХХ-*.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената от С. Н. Б. касационна жалба се поставя въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност и по-конкретно дали сред тях се включва изискването собственикът да бъде осведомен за намерението за своене на владелеца,т.е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика. Поддържа се,че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата,като се сочат решения на ВКС и на окръжни съдилища.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК ответникът по касационна жалба М. Й. Т. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Особеният представител на М. Н. М. в отговор от 28.12.2012г. заявява,че изцяло подкрепя касационната жалба на С. Н. Б.,тъй като помежду им няма конфликт на интереси.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение по реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционното решение,в което е прието,че ищцата и нейния съпруг Ю. Т. на 30.08.2005г. са придобили след непрекъснато,необезпокоявано и явно упражняване на фактическа власт,продължило десет години,правото на собственост върху процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност,а понастоящем ищцата М. Т. се легитимира като собственик на 5/8 ид.части от имота /като последица от прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на Ю. Т.,починал на 15.07.2008г. и наследяване/.
Прието е,че процесният имот е принадлежал на Н. Т. и съпругата му А. Ф. М. като придобит по давност /н.а.№115,том І,н.д.№194/1975г./. Н. Т. е починал на 19.12.1982г. и по правилата на чл.14,ал.7 СК от 1968г./отм./ и чл.5,ал.1 ЗН неговият дял от имота е преминал в патримониума на наследниците му по закон-дъщеря С. Н. Б. и син М. Н. М.,като делът на преживялата съпруга е 2/4 ид.части и по ? ид.част на всеки един от законните наследници. До 30.08.1995г. А. Ф. М. и С. Н. Б. продължили да упражняват фактическата власт върху имота,като на тази дата са предали доброволно владението на притежаваните от тях общо ? ид.части на М. Й. Т., която е заплатила на С. Н. Б. сума в размер на 120000 неденоминирани лева. Прието е,че плащането не е довело до прехвърляне на собствеността поради липса на предвидената в закона форма /чл.18 ЗЗД/.Едновременно с предаването на сумата и издаването на разписка за това А. Ф. М. и С. Н. Б. са упълномощили надлежно М. Т. с правата да продава процесния имот,вкл. и да го прехвърля на свое име и така е прието,че двете са изоставили доброволно владението и са се съгласили с М. Й. Т. и Ю. М. Т. последните двама да започнат веднага да упражняват властта върху имота. Прието е,че М. Т. и Ю. Т. са установили фактическа власт върху имота,владението върху който им е било предадено от С. Б. и нейната майка на 30.08.1995г. и това тяхно владение,продължило повече от 10 години,не е било прекъсвано,нито е прекъсвало течението на придобивната давност, поради което и след изтичане на предвидения в чл.79,ал.1 ЗС срок на 30.08.2005г. са придобили собствеността.
По отношение на частта на М. Н. М., придобита от него по наследство след смъртта на Н. М.,е прието,че с действията си и при наличие на намерение за своене /вкл. с оглед презумпцията на чл.69 ЗС/,те са отблъснали и неговото владение, установявайки свое. Изложени са съображения,че М. М. не се е интересувал през всичките тези години от съдбата на имотите,в които е притежавал идеална част,не е търсел защита срещу владелеца,като тази негова незаинтересованост обуславя изгубването на владението върху имотите,макар по делото да не са събрани доказателства извършваните от М. Т. и Ю. Т. действия да са достигнали до неговото знание. За неприемливо е прието едно лице да счита,че в резултат на дългото отсъствие имотите ще продължават винаги да бъдат безстопанствени. Изложени са и съображения,че не може да се изисква от М. Т. и Ю. Т. по някакъв начин да уведомяват М. М. в Р. Т.,че са отхвърлили владението му и са установили тяхна фактическа власт върху имотите. Прието е също така,че действията им са били от такова естество,че всеки, който се е интересувал от съдбата на имота /както ответниците,така и всяко трето лице/ е могъл да установи промененото им отношение към тези имоти,а именно,че са отблъснали владението и на другия съсобственик.
Тезата на касатора С. Н. Б. за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса,свързан с приложението на чл.79,ал.1 ЗС не може да бъде споделена.
Касаторът поддържа,че в обжалваното решение,както и в решение №223/08.04.2006г. по гр.д.№14/2006г. на ВКС,І ГО, решение №239/29.05.1996г. по гр.д.№91/1996г. на І ГО на ВКС и решение 872/13.02.2006г. по гр.д.№259/2005г. на І ГО на ВКС е прието,че не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, докато в решение №98/12.11.2010г. по гр.д.№138/2010г. на Силистренския окръжен съд, решение №1222/03.11.2008г. по гр.д.№3941/2007г. на ІV ГО на ВКС и решение №436/21.03.2006г. по гр.д.№1366/2005г. на ІV ГО на ВКС е прието,че намерението на владелците да своят вещта за себе си следва да е противопоставено на собственика,да е упражнено така,че да е достигнало до него.
На първо място следва да се отбележи,че в обжалваното решение е прието,както вече беше отбелязано,че по отношение на С. Н. подобна демонстрация е налице,доколкото същата е предала владението на М. Т. и Ю. Т. на 30.08.1995г.,т.е. те са установили самостоятелно владение върху имота с нейно знание. Наличието на противоречиви становища в други решения на съдилищата,в които се приема,че подобно знание /противопоставяне,демонстриране/не е необходимо,не обосновава наличие на основание касаторът да се домогне до допускане на касационно обжалване-касационно обжалване би могло да се допусне само ако касаторът поддържа,че изразеното в обжалваното решение становище е неправилно с искане ВКС да приеме за правилно противното. В случая обаче касаторът поддържа,че правилното становище е,че владелецът следва да демонстрира спрямо собственика намерението си да свои вещта,както е прието и в обжалваното решение /макар касаторът да е останал с друго убеждение/.
Аналогично становище въззивният съд е изразил и по отношение частта на М. М.,приемайки,че действията на М. Т. и Ю. Т. са били от такова естество,че са отблъснали и неговото владение,поради което следва да се приеме,че поставеният от касатора въпрос не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Наличието на противоречива практика на съдилищата по определен въпрос само по себе си не обоснова наличие на касационно обжалване,ако преодоляването на противоречието не може да бъде обвързано с наведените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение. В случая,както вече беше отбелязано,касаторът поддържа,че е необходимо действията на владелеца да бъдат противопоставени /демострирани/ спрямо собственика на имота /същият да бъде осведомен за намерението на владелеца да свои вещта/,което не би могло да се свърже с оплакванията му са неправилност на обжалваното решение, доколкото и в същото е изразено аналогично становище по приложението на чл.79,ал.1 ЗС.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.11.2012г. по гр.д.№118/2012г. по описа на Силистренския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: