Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
921_12_opr_288_part@21cf(o)
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 01, 02. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 921 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. А. срещу въззивно решение от 25.07.2012 г. по възз. гр.д. № 202 /2012 г. на Окръжен съд – Монтана, г.о., с което е потвърдено решение от 25.04.2012 г. по гр.д. № 801 /2012 г. на Районен съд – Берковица, с което е допусната делба между Д. Д. Н. – А. и жалбоподателя на апартамент в [населено място], заедно с принадлежащото му избено помещение и съответните идеални части от правото на строеж при права по 1 /2 (идеална) част за всяка от страните.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, т.к. е неправилен изводът, че не е доказал възражението си за трансформация на парични средства при придобиването на апартамента и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Д. Д. Н. – А. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за извършването на делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Производството е по иск за делба във фаза по допускането.
Апартаментът е придобит по време на брака между страни чрез покупко-продажба, впоследствие бракът е прекратен с развод.
С отговора на исковата молба жалбоподателят е направил възражение за пълна трансформация на парични средства в придобиването на апартамента – родителите му заплатили на различни вноски общо 12 000 лева, които дали в негова полза (л.19).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е разгледал по довод на жалбоподателя възражението му за трансформация и въз основа на твърденията на страните и обсъдените доказателства – свидетелски показания и доказателства за банкови кредити, е приел за установено, че : продажната цена е уговорена в размер на 10 000 лева, впоследствие увеличена с 1 500 лева поради разсроченото плащане; не е спорно, че капарото в размер на 3 000 лева е платено от жалбоподателя и майка му, но не е установено това да са били техни средства (дарени от родителите на жалбоподателя), т.к. не са събрани доказателства родителите на жалбоподателя да са разполагали със сумата 3 000 лева през 2003 г, т.к. твърденията, че са получени от банков кредит са неоснователни – те са получили кредити в кроя на 2006 г. (около 3 години след заплащане на капарото) и през 2008 г., същевременно съдът е приел за установено (обратното), че тази сума е събрана от родителите на ищцата и дадена на ответника, за да плати капарото; не са събрани доказателства, че следващите месечни вноски са правени от родителите на жалбоподателя. Въззивният съд е приел, чепоследната сума от 3 000 и няколко лева е платена от майката на жалбоподателя на продавача през 2007 г. при сключването на договора за покупко-продажба в нотариална форма, но по делото липсват доказателства, че с плащането на тази сума родителите на жалбоподателя са искали да надарят единствено сина си. Въззивният съд е приел и че предвид реалния характер на договора за дарение и това, че парите не са дадени на жалбоподателя (А. А.), а лично на продавача; както и че сумата е платена защото семейството на страните не е имало къде да живее и е съществувала заплахата да бъде развален предварителният договор за апартамента поради неплащане, то плащането на последните 3 000 лева е направено с намерението да се осигури жилище за семейството, и че това намерение е същото, с каквото първоначално са платени като капаро за имота 3 000 лева, които са осигурени от бащата на ищцата.
Първият изведен материалноправен въпрос е: дали даденото по време на брака на съпрузите от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи или за семейството.
Този въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел, че родителите са дали пари на съпрузите или на един от тях, а че са дали пари на продавача на апартамента, за до изпълнят паричните задължения на съпрузите за заплащане на цената на апартамента, уговорена в предварителния договор .
Вторият материалноправен въпрос, уточнен от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: дали е налице дарение на парични средства от родителите на единия съпруг в полза на този съпруг (тяхно дете), в случаите когато паричните средства са предназначени за закупуване на недвижим имот по време на брака и родителите ги дадат направо на продавача на недвижимия имот за заплащане на продажната цена.
Този въпрос е обуславящ, тъй като е обсъден от съда и тъй като е обусловил извода на съда за липсата на трансформация на парични средства и като последица от това, че придобитият от съпрузите по време на брака апартамент е попаднал в тяхната имуществена общност, трансформирана в обикновена съсобственост върху процесния апартамент при прекратяването на брака и за размера на правата на страните, но не е разрешен в противоречие с посочените решения :
· № 756 от 22.01.1996 г. по гр.д. № 809 /1995 г. на ВС, І г.о.;
· № 727 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 978 /2010 г. на ВКС, ІV г.о. и
· № 638 от 08.12.2010 г. по гр.д. № 1832 /2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., последните две постановени по реда на чл.290 ГПК,
с които е обсъдена друга фактическа обстановка : на безвъзмездно прехвърлени от родителите на единия съпруг права (средства) в полза на низходящия им, което предполага дарствено намерение в полза на този съпруг, а не на семейството като цяло. В първото решение е разгледана хипотеза на дадените от родителите на единия съпруг на него парични средства, които по-късно той е вложил в покупката на жилище, във второто – на прехвърлянето на низходящ на права по жилищноспестовен влог, в третото – на внесена от баща на името на сина си парична сума по банкова сметка за покупка на жилище с установено по делото дарствено намерение по отношение на него (сина).
В случая въззивният съд е обсъдил фактическа обстановка, при която родителите и на двамата съпрузи са заплатили поети от двамата съпрузи парични задължения за задоволяване на нуждите на семейството – за заплащане на продажна цена по договор за покупко-продажба, сключен с цел придобиване на семейно жилище. Тези задължения са солидарни за двамата съпрузи (съгласно чл.25,ал.2 от СК от 1985 г. (отм.)).
Тази фактическа обстановка, а и разрешението на въззивния съд съответстват, а не противоречат на тези в посоченото решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 430 /2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че случаите, когато дарената движима вещ – респ. парична сума е дадена от родителите на единия съпруг за нуждите на семейството на сина или дъщеря им и материалното подпомагане на семейството, дарственото намерение не се презюмира (предполага), а следва да бъде установено и при липсата на доказателства за това, не може да се приеме, че съзнанието на дарителя е да прояви щедрост само към собственото си дете и тези случаи са различни от тези.по приложението на чл.21 СК от 1985 г. (отм.).
И. материално-правен въпрос : дали реалният характер на договора за дарение е проявен при непрякото дарение – договор в полза на трето лице – не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че е изало договаряне в полза на трето лице, а изпълнение на поето задължение.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника (в това производство) за разноски е основателно за сумата 300 лева, която е уговорена и платена, видно от представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 25.07.2012 г. по възз. гр.д. № 202 /2012 г. на Окръжен съд – Монтана, г.о.
Осъжда А. П. А. да заплати на Д. Д. Н. – А. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2