О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
С., 01.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3682 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] /ответник по предявения иск/ чрез процесуален представител адвокат С. Н. срещу определение № 4401 от 16.11.2015 г. по в. ч. гр. дело № 2952/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав, с което е потвърдено определение от 15.10.2015 г. по гр. дело № 6475/2015 г. на Пловдивски районен съд, с което производството по делото е прекратено поради родова неподсъдност и е постановено изпращането му по компетентност на Окръжен съд Пловдив.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Има ли районният съд процесуалната възможност да допусне изменение на иск за парично вземане до размер, който е по – висок от родовата му компетентност, или не? Има ли районният съд процесуалната възможност да приеме за разглеждане иск за парично вземане в размер, който е по – висок от родовата му компетентност, ако този размер се достига чрез увеличение в хода на делото, поискано по реда на чл. 214 ГПК?”
Ответникът в настоящото производство [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди определението на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по гр. дело № 6475/2015 г. и за изпращането му по подсъдност на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е приел, че Пловдивски районен съд правилно е допуснал увеличение на иска и с оглед допуснатото увеличение на цената на предявения по делото частичен иск спорът по делото е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция, съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, а не на сезирания от ищеца районен съд. Като ирелевантни за спора относно родовата подсъдност на предявения иск са преценени доводите на ответника – частен жалбоподател, че е могъл да предприеме други защитни действия, ако исковата претенция изначално е била предявена в пълния размер от 40 000 лв. Въззивният съд е изложил съображения за неотносимост на възражението за погасителна давност към спора по частната жалба за родова подсъдност на иска.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Формулираните в изложението процесуалноправни въпроси са относими към спора, доколкото при преценка на законосъобразността на определението за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Пловдивски окръжен съд въззивният съд се е произнесъл по правилността на допуснатото увеличение на иска. Постановеният с въззивното определение правен резултат е обусловен преценка на правилата на чл. 214, ал. 1 ГПК относно увеличението на иска и правилата на чл. 104, т. 4 ГПК, меродавни за правилното определяне на родовата подсъдност на предявените пред първата инстанция осъдителни искове.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Разпоредбите на чл. 214, ал. 1 ГПК и чл. 103 – 104 ГПК са ясни и непротиворечиви и не се налага тяхното допълнително тълкуване или промяна на трайноустановената съдебна практика. Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на предмета на иска чрез извършване на процесуално действие от ищеца, отправено до съда. Увеличението на иска като една от формите на изменение на иска представлява предявяване на нов, допълнителен иск към първоначалния относно тази част на същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск. Увеличението на иска се предприема или когато искът първоначално е бил предявен като частичен, или когато в хода на исковото производство ищецът установи, че е допуснал грешка относно неговия размер. Ако това увеличение е довело до промяна на родовата подсъдност на предявените искове, сезираният съд няма право да разгледа и реши делото, а е длъжен да го прекрати при себе си и да го препрати на компетентния съд, съобразно правилата на чл. 103 – 104 ГПК.
Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по в. ч. гр. дело № 2952/2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] претендира разноски за настоящото производство, като представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, но искането следва да се остави без уважение, тъй като в договора за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението от 600 лв. е платено по банков път, но не са представени банкови документи, доказващи плащането /т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4401 от 16.11.2015 г. по в. ч. гр. дело № 2952/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: