О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София 10.02.2016г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4987/2015г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Ж. и Т. Й. Т., [населено място], чрез пълномощника им адвокат К. К., срещу въззивно решение №1150/11.06.2015г. по гр.дело № 891/2015г. на Варненския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставените правни въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, уточнени съгласно разясненията на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГК, ВКС, се свеждат до това дали силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемниците на страните по влязло в сила решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника са придобили собствеността преди вписването на решението по другото дело, както и за действието на вписаната искова молба след изтичане срока по чл.115,ал.2 ЗС. В противоречие с практиката на ВКС е третиран въпросът за оповестителното действие на вписването на исковата молба и противопоставимостта на правата на собственика спрямо тези на последващ приобретател, при положение, че собственикът ги е установил със СПН по невписано съдебно решение спрямо прехвърлителя. Твърди се, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следните правни въпроси : има ли оповестително действие вписаната искова молба по чл.114 ЗС до влизане в сила на решението, с което е отстранена фактическа грешка в основното решение, касаеща името на ответника по делото, или това действие се загубва с изтичане срока по чл.115,ал.2 предл.2 ГПК; отказът на съдията по вписване за отбелязване на влязло в сила решение поради наличие на ОФГ в него , основание ли е да се счита, че законовият шестмесечен срок за отбелязване на решението е спазен. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касационната жалба С. Х. Ч. и В. Л. Ч. не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Третите лица помагачи не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалавното решение е отменено решение №5687/2014г., по гр.д. № 18396/2012г. на Варненския районен съд и вместо него постановил друго, с което е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. срещу С. Х. Ч. и В. Л. Ч. иск за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ПИ № 1329 по ПНИ на СО „М. р., Б. ч. и Д.“, целия с площ от 891 кв.м. /с подробно описани граници/.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение №238/1994г. на ПК-В. на ищците в качеството им на наследници на Й. К. е възстановено право на собственост в съществуващи /въстановими/ граници, по отношение на имоти, сред които пл.№8121 по КП от 1956г., представляващ нива от 3,760дка, в м.”А.”, землището на кв.В., [населено място]. От заключението техническата експертиза се установява, че процесният имот се включва в реституирания, т.е. имот №1329 е част от имот №8121 от КП от 1956г. С влязло в сила решение на 16.06.2006г. по гр.д.№82/2006г. на Варненския окръжен съд И. И. К. е осъден да предаде на настоящите ищци владението на собствения им имот пл.№1329 от 900 кв.м. на основание чл.108 ЗС и е отменен нотариален акт № 62/14.10. 2004г., с който И. К. е придобил имота /600 кв.м./ от Й. и Р. К.. С нотариален акт № 186/13.12.2007г. и нотариален акт №187/13.12.2007г. И. К. и съпругата му Т. К. са прехвърлили на ответницата по иска С. Ч. 1 кв.м., а после и още 599 кв.м. ид.ч. от собствените си 600/925 кв.м. от ПИ 1329. Въззивният съд е приел за основателен доводът на ответниците по иска, че позитивното решение за ищците срещу праводателя на ответниците не разпростира действието си и спрямо тях, тъй като след влизането му в сила не е вписано в законния 6-месечен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал.2, изр.2 ЗС, след изтичане на шестмесечния срок за отбелязване на решението, с което с уважава искът по чл. 108 ЗС, вписването на исковата молба губи действието си, т.е. хипотезата е аналогична на тази на невписана искова молба. От поведението на ищеца зависи от кой момент ще се прояви ефектът на вписването. Ако исковата молба е вписана, той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за отбелязване след изтичане на шестмесечния срок от влизането му в сила /чл. 115, ал.4 ЗС- действието ще се прояви от момента на вписване на решението/. Постановеното решение по делото никога няма да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар исковата молба да е била вписана / решение № 422 на ВКС от 13.03.2013 година по гр.дело № 223/2012 година/. В случая решението по гр.дело № 82/2006 г. не е вписано в шестмесечния срок от влизането му в сила, т.е вписването на исковата молба е загубило действието си. Това решение е вписано на 26.05.2009г., след производство по отстраняване на ОФГ и от този ден би имало действие за третите лица; това е станало обаче след извършване на прехвърлителната сделка, приобретатели по която са ответниците в настоящото производство. С невписването на решението в шестмесечния срок, предвиден в чл. 115, ал.2 ЗС, е отпаднал ефектът от вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, това е довело до непротивопоставимост на това решение на ответниците и въззивници в настоящото производство до момента на вписването му, тъй като същите са придобили собствеността върху процесния недвижими имот преди отбелязване на решението.
Поставеният от касаторите въпрос относно това дали силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемниците на страните по влязло в сила решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника са придобили собствеността преди вписването на решението по другото дело, е обуславящ изхода на делото. Той не е решен в съответствие с посоченото от касатора решение №121/11.04.2011г. по гр.д.№1400/2009г., ВКС, І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл.280,ал.1т.1 ГПК. Другите правни въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно и ще бъдат разгледани в рамките на допуснатата касационна проверка.
С оглед изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество. Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 91,40 лева по сметка на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1150/11.06.2015г. по гр.дело № 891/2015г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представят вносен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 91,40 лева.
След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: