4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
[населено място], 13.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2005/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Аеропак инженеринг“ООД срещу решение №116/23.03.18г. по в.гр.д.№466/17г. по описа на Софийски окръжен съд,с което , след отмяна на решение №23/10.03.17г. по гр.д.№30/16г. на Самоковски районен съд,е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 ЗЗД предварителен договор от 04.09.2013г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място],м.“Б.“, представляващ поземлен имот с идентификатор №15285.13.561 по кадастралната карта на [населено място],с площ от 1503 кв.м., съставляващ имот №021390 по картата на землището,заедно с построените в имота сгради, а именно: два броя хижа заслон – бунгала,всяко от тях със ЗП 30 кв.м., хижа заслон – бунгало със ЗП 7 кв.м. и хижа заслон – бунгало със ЗП 7 кв.м. за цена от 7000 лв.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението на апелативния съд,поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон,както и със събраните по делото доказателства.
Ответниците по касационната жалба И. Т. Г. и Б. Х. Т. са оспорили наличието на сочените от касатора предпоставки за допускане на решението на СОС до касационно обжалване,а по същество – основателността на изложените в касационната му жалба доводи за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да постанови обжалвания в настоящото производство въззивен съдебен акт, окръжният съд е приел за доказано,че ответното дружество е собственик на недвижимия имот, сключеният между него и ищците предварителен договор е действителен,като оформен в изискуемата се от закона писмена форма за валидност и съдържа в себе си уговорки относно всички съществени елементи на договор за продажба на недвижим имот.Приел е,че с него страните са се задължили да сключат договор за прехвърляне на собственост чрез продажба на конкретно определен в него недвижим имот срещу определена цена и при уговорен в предварителния договор начин на плащането й /в полза на трето лице/.Посочил е,че за валидността на сключения от управителя на ответното дружество предварителен договор не е необходимо решение на ОСС на дружеството,каквото не се изисква и за действителността на самата разпоредителна сделка, който извод е аргументиран с т.1 от ТР №3/15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.Прието е,че в определения в предварителния договор срок /23.09.2013г./, а и до датата на приключването на устните състезания по делото пред въззивната инстанция , окончателен договор за прехвърлянето на собствеността не е сключен в изискуемата нотариална форма,въпреки че определената по взаимно съгласие в предварителния договор цена е била заплатена изцяло на посоченото от тях в договора трето лице,което плащане има погасителен, спрямо задължението на купувачите, ефект. Без значение за основателността на иска съдът е приел факта на съществуваща наложена върху имота възбрана, вписана преди вписване на исковата молба. Почерпил е аргумент от разпоредбата на чл.453 т.2 ГПК, според която съдебното решение,с което е уважен иска по чл.19 ал.3 ГПК не може да бъде противопоставено на неудовлетворения взискател в случай,че исковата молба не е била вписана преди налагането на възбраната и последният би могъл да насочи изпълнението върху имота,независимо,че длъжникът вече не е негов собственик.В този смисъл съдът е заключил,че наложената забрана не може да бъде пречка нито за съставянето на нотариалния акт за продажба,нито за постановяването на съдебно решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, щом като материално-правните предпоставки за това /както е в конкретния случай/ са налице.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа ,че с решението си въззивният съд се е произнесъл по следните обуславящи изхода на спора въпроси: Допуска ли законът обявяване на предварителен договор за окончателен , ако не са спазени първоначалните договорености на страните в него, същият , по същество е прикрита лихварска сделка и при неизпълнение на първоначалните условия в него, съобразени с прикритото , би довел до значително увреждане интересите на някои от страните по него? и Морално ли е чрез съд да бъде обявен за окончателен недействителен, поради вписани преди разпореждането на съда възбрана и ипотека от кредитори, предварителен договор по чл.19 ЗЗД?
В изложението се сочат като допълнителни предпоставки за произнасяне хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са налице предпоставките за успешното провеждане на селекцията по отношение на обжалваното от касатора въззивно решение. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки – формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.
Не изпълняват това изискване за приложимост на общата предпоставка за допустимост на обжалването формулираните от касатора въпроси, доколкото те не са били въвеждани в предмета на спора със съответни възражения на страната, респ. не са намерили съответно разрешение в мотивите на атакувания съдебен акт. В защитата си пред двете инстанции ответникът не се е позовавал на привидност на предварителния договор, а съдът, въпреки липсата на възражение за недействителност на същия, е изложил аргументи за валидността му.В този смисъл съдържащото се във въпросите твърдение,че с решението неморално е бил обявен за окончателен един недействителен предварителен договор, представлява несъответстваща на правното положение интерпретация на страната, основана на неподкрепени със съответните факти възражения, каквито не са били въведени своевременно в предмета на делото.
Липсата на обуславящ конкретен правен въпрос – който да е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК сама по себе си е достатъчно основание за отказ да бъде извършена проверка по същество на обжалвания въззивен акт,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради това не следва съставът да излага съображения по сочените допълнителни критерии, които още повече само формално са цитирани като правни норми,без да е обоснована приложимостта им с налична съответна практика на ВКС,даваща противни разрешения или с необходимост от правоприлагащо тълкуване по причините и с целите,посочени в т.4 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд.
В полза на насрещната по касационната жалба страна следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №116/23.03.18г. по в.гр.д.№466/17г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Аеропак инженеринг“ООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Дамян Груев“№13 да заплати на И. Т. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] ул.“Витоша“№24 бл.3 вх.Б ет.3 ап.22 и Б. Х. Т. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] ул.“Л.Каравелов“№10А сумата 800 лв. разноски за производството пред ВКС, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.