4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
С., 14.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 6182 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. К. от [населено място], обл. Велико Т., подадена чрез адвокат С. Б., срещу въззивно решение № 390 от 9.08.2013 г. по гр. дело № 941/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 280 от 13.06.2013 г. по гр.д. № 2631/2012 г. на Районен съд, [населено място] са отхвърлени предявените от Х. В. К. срещу [фирма], [населено място] искове за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 3844 от 9.11.2012 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата до незаконното уволнение длъжност, и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2718 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за обосноваността на оценките на участвалите в подбора работници и служители със законовите критерии на чл.329 КТ. Поддържа се, че този въпрос е от значение за изхода на делото и е разрешен в противоречие със задължителната практика- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответната страна [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адвокат Д. Ц. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като при постановяване на решението въззивния съд е съобразил задължителната съдебна практика. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените от Х. В. К. срещу [фирма] исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че е налице посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата, както и че извършеният подбор по чл.329 КТ е законосъобразен, тъй като участващите в подбора лица са оценени съобразно действително притежаваната от тях квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Изложени са съображения, че същият е извършен между всички 159 работници в подразделение 1360, където жалбоподателя е бил на работа, като са спазени законовите критерии по чл.329 КТ. Изводите на съда за законосъобразност на подбора са изградени въз основа на събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване, констатира следното :
По обуславящият изхода на спора материалноправен въпрос – спазени ли са критериите, установени в чл. 329 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя в задължителна съдебна практика, установена с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ – кой от работниците и служителите има по-добра квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Настоящият състав намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – приетото във въззивното решение по въпроса за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл. 292 ГПК с цитираното тълкувателно решение, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, подборът e част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. С обжалваното решение съдът е извършил такъв съдебен контрол, като е приел, че подборът е законосъобразен, тъй като приетите оценки за квалификацията и ниво на изпълнение на трудовите задължения от всеки един от работниците между които той е извършен съответстват на действително притежаваните, при което работодателят е съкратил работниците с най-ниски оценки, в това число и жалбоподателят, което не е в отклонение от приетото в цитираното ТР на ВКС.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение № 390 от 9.08.2013 г. по гр. дело № 941/2013 г. на Великотърновския окръжен съд.
Осъжда Х. В. К. от [населено място], обл. Велико Т., [улица] да заплати на [фирма], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис 3, адвокат Д. Ц. направените разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: