4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 18.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.01.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч.т.дело № 1036 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [заличено име на фирма], гр. С. против определение на Софийски градски съд № 6256/ 27. 04.2010 год., по ч.гр.д.№ 4749/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като просрочена частната жалба на същия жалбоподател вх. № 1041986/03.11.2009 год. срещу разпореждане на Софийски районен съд от 26.10.2009 год., по гр.д.№ 30332/2009 год. и е прекратено въззивното производство.
С разпореждането на СРС е било отхвърлено, като неоснователно, заявлението на [заличено име на фирма], гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците – [заличено име на фирма] и Д. М. Д./ с второ име – Й. М. Д./.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се излагат съображения за допусната явна фактическа грешка от въззивния съд при преценка началото на срока по чл. 275, ал.1 ГПК, довела до последваща необоснованост и процесуална незаконосъобразност на постановения краен правен резултат по делото.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по същата в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, подлежащо по изрична повеля на закона- чл.274, ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.262, ал.3 ГПК, на последващ инстанционен контрол и то е постановено за първи път от въззивната инстанция, обосновава правен извод, че в случая процесуалното правило на чл.280,ал.1 т.1-3 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в процесуалния закон критерии за селекция на жалбите, както правилно се поддържа от частния жалбоподател в приложеното „допълнение към частна жалба вх. № 36572/2010 год.”.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е счел, че подадената на 03.11.2009 год. от жалбоподателя ТД [заличено име на фирма], гр. София частна жалба с вх. № 1041986 е просрочена.
Изложени са съображения, че съпоставени – датата на връчване на страната разпореждането на СРС на 26.10.2009 год. и предвиденият в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок за въззивно обжалване, считано от същата, с датата на депозиране частна жалба вх.№ 1041986 в канцеларията на СГС – 03.11.2009 год. обосновават правен извод за наличие на въведеното от законодателя основание за връщането и като просрочена – арг. от чл.262, ал.2 ГПК.
Същевременно, според въззивната инстанция, обстоятелството, че жалбоподателят – АД е бил редовно известен за съдебния акт на СРС, връчен му по реда на чл.50, ал.3 ГПК и този факт не се оспорва от последния, изключва процесуалната възможност да се приеме наличие на възникнало към датата на подаване частната жалба в канцеларията на СГС в полза на жалбоподателя процесуално потестативно правомощие на частна жалба –абсолютна положителна процесуална предпоставка за достъп до въззивен инстанционен контрол.
Определението е неправилно.
Основателно е въведеното от жалбоподателя оплакване за неправилно възприети от СГС факти, касаещи началото на срока по чл.275, ал.1 ГПК, във вр. с чл.50, ал.3 ГПК.
Освен, че сама по себе си датата на постановяване на съдебния акт на СРС, предмет на подадената частна жалба вх.№ 1041986/ 03.11.2009 год. е 26.10.2009 год., обективно изключва физическата възможност неговото редовно връчване на страната – жалбоподател да е осъществено на 17.09.2009 год., то въззивният съд е допуснал и очевидна грешка относно самия връчен на тази дата съдебен акт на СРС.
Видно от съдържанието на отправеното до жалбоподателя ТД [заличено име на фирма], гр. С., в качеството му на заявител в производството пред СРС по гр.д.№ 30332/2009 год. съобщение, връчено му на 17.09.2009 год. и прието от въззивния съд за редовно получено от страната по реда на чл.50, ал.3 ГПК чрез юрисконсулт на ЮЛ/ без посочено име/, поставящо началото на преклузивния срок за въззивно обжалване определението на първоинстанционния съд от 26.10.2009 год., в същото е вписан съдебен акт на същия съд, но постановен на 23.07.2009 год./л. 30/.
Или касае се до съвсем различен съдебен акт на СРС, вкл. относно разрешените правни въпроси, от обжалвания/ л. 46/, който е бил предмет на подадената частна жалба вх.№ 1041986 / 03.11.2009 год. и като не е съобразил горното, приемайки последната за процесуално недопустима, поради изтичане на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, СГС неправилно е приложил процесуалния закон, поради което въведеното с частната жалба оплакване е основателно.
На л.47 от гр.д.№ xxxxxxxxxx год., по описа на СРС, е положен подпис на процесуалния представител на ТД [заличено име на фирма], гр. София- ю.к. Е. И., удостоверяващ изрично, че разпореждането, предмет на предприетото от ЮЛ- търговец въззивно обжалване, е редовно получено от адресата му на 28. 10.2009 год..
Следователно считано от тази датата срокът по чл.275, ал.1 ГПК, броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК за настоящия частен жалбоподател към 03.11.2009 год.несъмнено не е изтекъл и подадената от последния частна жалба с вх.№ 1041986 / 03.11.2009 год. се явява процесуално допустима.
Или доколкото към релевантния за преценка законността на постановеното от въззивния съд определение елементите от фактическия състав на чл. 262, ал.2 ГПК не са били налице, то оставянето на частната жалба на [заличено име на фирма] без разглеждане, като просрочена от СГС е незаконно и следва да бъде отменено.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение, на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ постановеното от Софийски градски съд определение № 6256 от 27.04.2010 год., по гр.д.№ 4749/2010 год..
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по основателността на подадената от ТД [заличено име на фирма], гр. С. частна жалба с вх.№ 1041986 / 03.11.2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: