3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
С., 21.01. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
М. Фурнаджиева
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 27/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на Н. Й. Б. лично и като пълномощник на А. З. Н. и Н. В. К. против въззивно определение № 14447 от 05.12.2012 г. по ч. гр. дело № 15522/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 31.10.2012 г. по гр. дело № 4317/2012 г. на Софийски районен съд, с което е върната искова молба вх. № 16462 ат 12.09.2012 г. предявена от А. З. Н., Н. Й. Б. и Н. В. К. против Е. В. И. и Н. В. И. като процесуално недопустима и е прекратено производството по гр. дело № 43170/2011 г. по описа на Софийски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е постановено в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос – кои са случаите, при които е налице правен интерес от водене на установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, пред първо ГПК за установяване неистинността на писмен документ, след като по висящ процес този документ не е оспорен по чл. 193 ГПК – приложно поле да допускане на касационна обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответниците Е. В. И. и Н. В. И. не са представили писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
От правна страна с обжалваното определение е прието, че предявеният иск е недопустим при положение, че ищците извеждат правния си интерес от водене на установителния иск за неистиността на документа от възможността да се позоват на влязлото в сила решение по установителения иск в производството по висящия исков спор, в който документът е бил представен, но ищците не са го оспорили в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Правният въпрос – кои са случаите, при които е налице правен интерес от водене на установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, пред първо ГПК за установяване неистинността на писмен документ, след като по висящ процес този документ не е оспорен по чл. 193 ГПК е поставен общо и следва да се приведе към правния интерес на жалбоподателите-ищци по конкретния спор.
Въпросът с правния интерес от предявения иск с обжалваното определение е разрешен в съответствие с т. 1 на Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по тълкувателно дело № 5/2012 г. ОСГК ВКС, в което е прието, че пропускът на страната да оспори истинността на представен документ по време висящността на делото, когато пропуска не се дължи на уважителни причини, води до недопустимост на иск за установяване неистинността на този документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правният си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящия исков процес, в който е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Такъв е настоящият случай.
С обжалваното определение е прието, че от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че в друго производство между същите страни е бил представен нотариален акт № 139/2009 г. на нотариус В. М., в което те като ответници са пропуснали възможността да го оспорят в посочената в настоящата искова молба част с твърдение, че представеният пред нотариуса при изготвяне на нотариалния акт протокол на Общото събрание на Ж. за определяне на окончателната цена на имотите не обективира решение на ОС на Ж. за определяне на окончателната цена на имотите, тъй като не съдържа необходимите реквизити, затова такова решение липсва, с оглед на което ищците са твърдели, че изходът на висящия спор зависи от истинността на оспорения в настоящето производство писмен документ, което обуславя правния им интерес от предявения установителен иск с парвно осноавние чл. 124, ал. 1, изр. 1 ГПК. Друг конкретен правен интерес в исковата молба не е формулиран. Твърдения, че с уважаването на този иск в бъдеще би се препятства възможността на ответниците за други претенции по оспорения нотариален акт, без да е посочен вида и характера, не обуславят правен интерес, тъй като са заявени общо и формално. От тях не може да се направи извод, как неистинността на документа би имала значение за други правоотношения между страните, в който случай би бил налице правен интерес от иска по чл. 124, ал.4, изр. 1 ГПК.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 14447 от 05.12.2012 г. по ч. гр. дело № 15522/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ