2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
[населено място], 22.01.2013 г.
Върховен касационен съд на РБ, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 803 описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Димитрова от [населено място], подадена чрез адвокат В. Д. срещу въззивно решение № 74 от 23.04.2012 г. по гр.д.№ 507/2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 211 от 19.04.2010г. по гр.д.№ 4171/2009 г. на Сливенския районен съд, с което са изменени мерките относно упражняване на родителските права, режима на лични контакти и издръжка на детето П. Т. Б., родено на 8.08.1999 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът е постановил решението си без да изпълни всички указания на Върховния касационен съд дадени в отменително решение № 269 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 1410/2010 г., едностранно анализирал обстоятелствата при които се отглежда детето през последната една година. Изводът, че детето е емоционално привързано към баща си не почивал на събраните по делото доказателства. В противоречие с утвърдената съдебна практика, съгласно която за да се изменят мерките относно упражняване на родителските права е необходимо наличието на нови обстоятелства, които да са от съществено значение и да водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай че родителските права се предоставят на другия родител, въззивният съд приел, че е налице изменение в обстоятелствата и предоставил упражняването на родителските права на бащата. Приложени са решение № 449 от 23.12.2011 г. по гр.д. № 667/2011 г. на Оряховския районен съд; решение по гр.д. № 3815/2011 г. на Русенския районен съд; решение № 2589 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 4585/2011 г. на Пловдивския районен съд; част от решение № 10 от 29.03.2009 г. по гр.д. № 6065/2007 г. на ВКС, І г.о.; решение № 14 от 28.12.2010 г. по гр.д. № 612/2010 г. на Беленския районен съд; решение № 165 от 12.04.2011 г. по гр.д. № 54/2011 г. на Ямболския районен съд; решение № 20 от 1.04.2011 г. по адм.д. № 324/2010 г. на Административен съд, [населено място]; решение № 14133 от 18.12.2008 г. по адм.д. № 8087/2008 г. на ВАС, ІV отд. и решение № 2763 от 11.03.2008 г. по адм.д. № 5238/2007 г. на ВАС, VІ отд. Жалбоподателката поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Т. А. Б. в писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат Ел.Х. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
След преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 211 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 4171/2009 г. на Сливенския районен съд, с което на основание чл. 106, ал. 5 от СК /отм./ са изменени мерките относно упражняване на родителските права по отношение на детето на страните П. Т. Б., като упражняването на родителските права е предоставено на бащата Т. А. Б., определен е режим на лични отношения между майката М. Д. Димитрова и детето, и майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 70 лв.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е относно задължението на въззивния съд при повторното разглеждане на делото, след отмяна на предходното му решение да изпълни указанията на Върховния касационен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, тъй като допускането на касационно обжалване се обосновава с нарушения на въззивния съд относими към правилността на решението, касаещи изводът му, че е налице промяна на обстоятелствата, при които съдът е постановил първоначалното решение за предоставяне на родителските права и мерките относно тяхното упражняване. Посоченото в изложението не е формулиран въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК за да е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като сочените нарушения и необоснованост са основания за касиране на обжалваното решение поради неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Извън това, при повторното разглеждане на делото, след отменителното касационно решение, съдът е изпълнил дадените в него указания във връзка с изясняване на делото от фактическа страна за преценка на събраните по делото доказателства, включително и представените пред касационната инстанция и изслушване становището на страните.
Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, съгласно която мерките относно упражняване на родителските права се изменят само при промяна на обстоятелствата, при които съдът е постановил първоначалното решение за предоставяне на родителските права и мерките относно тяхното упражняване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като на поставения правен въпрос е даден отговор в отменителното касационно решение, с чиито указания по приложението на закона при повторното разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил. Второто решение може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Следва да се посочи, че по приложението на чл. 106, ал. 5 от СК от 1985 г. /отм./ в задължителната съдебна практика – ППВС № 1/1974 г. – т. I е изяснено какво се включва в понятието „интерес на детето“ и в т. V. – какво се включва в понятието „изменение на обстоятелствата“ като предпоставка за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, кои са предпоставките за изменение на мерките относно упражняване на родителските права; кои обстоятелства спадат към промените, засягащи положението на децата, в съответствие с която е постановено въззивното решение. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Представените съдебни решения на районни съдилища не са доказателства за наличие на противоречива съдебна практика, защото няма данни да са влезли в сила, решенията на административните съдилища също не са доказателства за наличие на противоречива практика, защото понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища / ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по приложението на чл. 106, ал. 5 от СК /отм./ има задължителна съдебна практика – ППВС № 1/1974 г. Жалбоподателката не е обосновала изменения в обществените условия и в законодателството, които да изискват осъвременяване на разрешенията, дадени в посочената задължителна съдебна практика.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 23.04.2012 г. по гр.д.№ 507/2011 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: