О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр.София, 23.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 98/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Т. И. срещу определение на Софийски градски съд от 20.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 14268/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд по гр.д.№ 49378/ 2013 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател против М. А. П. и Р. Н. П. искова молба, с която са предявени установителни искове за нищожност на правни сделки. Връщането е постановено по съображения за непредставяне в дадения и продължен от съда срок на доказателства за данъчна оценка на имота и за внасяне на дължимата държавна такса.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не обсъдил доводите му за наличие на обективни причини за неизпълнение на указанията – закъсняло издаване на удостоверение за данъчна оценка от компетентната администрация. Според него съдът е следвало да изчака пристигането на данъчната оценка по служебен път и да му изпрати съобщение, с което да го уведоми за нея и да изиска дължимата държавна такса. Като не е сторил това, първоинстанционният съд постановил незаконосъобразно определение, а потвърждаващият това определение акт на въззивния съд също е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Като основание за допускане на този акт до касационен контрол частният жалбоподател релевира процесуалноправния въпрос длъжен ли е съдът да уведоми страната за постъпването по делото на документ, издаден от трето лице, от който зависи изпълнението на процесуални действия на страната, или може направо да определи срок за извършване на тези действия. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че К. Т. И. подал пред районния съд в София искова молба против М. А. П. и Р. Н. П. за установяване на нищожността на договори за покупко-продажба на недвижим имот. С разпореждане от 16.12.2013 г. първоинстанционният съд указал на ищеца да представи удостоверение за данъчна оценка на имота и документ за внесена държавна такса в размер 1 % от данъчната оценка за всеки от исковете. За това разпореждане ищецът е уведомен на 10.01.2014 г., а на 24.01.2014 г. е поискал да му бъде издадено удостоверение за снабдяване с документ за данъчна оценка. Искането е уважено от съда на 07.02.2014 г., като същевременно срокът за изпълнение на указанията от 16.12.2013 г. е продължен до 07.03.2014 г. Удостоверението обаче е получено от представител на ищеца едва на 12.03.2014 г., а до постановяване на разпореждането за връщане на исковата молба (01.04.2014 г.) нередовностите й не били отстранени. При тези факти въззивният съд счел разпореждането от 01.04.2014 г. за законосъобразно, тъй като на страната е даден достатъчно дълъг срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, тя е следвало да прояви процесуална активност да провери дали и с колко е продължен срокът и в рамките на продължения срок е била в състояние да изпълни дадените указания.
С оглед тази мотивировка на обжалваното определение поставеният от касатора правен въпрос не обуславя процесуалното решение на въззивния съд. Той не се е занимал с въпроса длъжен ли е първоинстанционният съд да уведоми страната за постъпването по делото на документ, издаден от трето лице, от който зависи изпълнението на процесуални действия на страната, защото към момента на постановяване на разпореждането от 01.04.2014 г. не е имало постъпил такъв документ. Въззивната инстанция е потвърдила връщането на исковата молба, защото и в първоначалния, и в продължения от съда срок, страната не е проявила нужната процесуална активност да получи издаденото й съдебно удостоверение и да се снабди с удостоверение за данъчна оценка (съответно да внесе дължимата такса) или да поиска ново продължаване на срока. Във връзка с тези мотиви на въззивния съд правен въпрос не е формулиран от касатора, а повдигнатият в изложението му към частната жалба въпрос е неотносим за тях. По необуславящ правен въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото както и да бъде отговорено на този въпрос, това би било ирелевантно за законосъобразността на обжалвания акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд от 20.10.2014 г. по ч.гр.д.№ 14268/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: