4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
[населено място], 25.01. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № СД – 743 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд № 137/08.09.2011 г. по ч.гр.д. № СП-132/2011 г., с което като е потвърдено определение от 16.06.2011 г. по ч.гр.д. № С-101/2011 г. на Монтанския окръжен съд, е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място], срещу Д. А. Д. от [населено място] и В. Е. К. от [населено място], с цена на иска 88 000 лв., чрез налагане на възбрани върху собствени на В. Е. К. недвижими имоти в [населено място].
Недоволен от определението на САС е жалбоподателят Д. А. Д. от [населено място], който го обжалва в срок като счита, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно – основателно ли е искането за допускане на обезпечение при положение, че молителят не е представил документ удостоверяващ оценката на притежаваното имущество от лице обект на проверката по чл. 4, вр. с чл. 3 ЗОПДИППД предвид изискването на чл. 391, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК. Твърди се, че решаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което е допуснато обезпечението, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата да бъде оставена без уважение.
Ответникът по жалбата Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез пълномощника си юрист М. М., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира следното :
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че молбата на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ срещу касатора, за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ЗОПДИППД/, чрез налагане на възбрана върху описаните недвижими имоти, е основателна. Приел е, че спрямо Д. А. Д. е налице наказателно преследване за деяние от посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, както и имущество придобито от него на значителна стойност – 88 000 лв. по см. на §1, т. 4 от закона, което той в хода на проверката на комисията продал на В. Е. К., като в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, което обосновава нуждата от обезпечение. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото имат значение за основателността на бъдещият иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбата не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като в представеното изложение за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посоченият въпрос относно доказателства за наличие на документ, удостоверяващ стойността на имуществото, предмет на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, не е обусловил изхода на делото в производството по чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД, вр. с чл. 390 ГПК и в тази връзка не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Този извод следва от характера на обезпечителното производство. Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК – ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Изискването за преценка на вероятната основателност на иска е свързано обикновено с подкрепата му с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факта изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право, а когато ищецът не разполага с такива документи, той може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако молителят не е освободен от представяне на гаранция по силата на закона – чл. 391 ал. 4 ГПК. Именно изхождайки от този характер на обезпечителното производство поставеният въпрос в жалбата за необходимостта от представяне на документ относно стойността на притежаваното имущество от лицето обект на проверката по чл. 4, вр. с чл. 3 3ОПДИППД с оглед разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, не е обуславящ за допускане или не на обезпечението на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 3ОПДИППД. По приложението на обезпечителното производство по ГПК има установена практика, която не се нуждае от промяна, с оглед заявеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и която се прилага и по отношение на обезпеченията по 3ОПДИППД, включително изискването за съответствие на обезпечителните мерки на обезпечителната нужда и интереса от запазване на имуществото с оглед осъществяване на правата при евентуално позитивно решение. Преценката винаги е конкретна – с оглед на претендираното право, заявено с искане за допускане на обезпечение, а това е конкретно посоченото като предмет на бъдещия иск имущество на лицето. Именно такава преценка е направена и от въззивния съд в обжалваното определение. С него не е разрешен поставения от касатора въпрос и не е стоял за разрешаване такъв въпрос, тъй като не е от значение за конкретното обезпечително производство, в което съдът преценява налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещия иск, така както е посочен по делото.
В заключение следва да се отбележи, че релевирания от жалбоподателя правен въпрос не обуславя съдържанието на обжалваното определение. Искането за налагане на обезпечителна мярка съдържа необходимия реквизит, обосноваващ необходимостта от обезпечаване на бъдещия иск за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, а приложените към него многобройни писмени доказателства са дали основание на съда да презумира и неговата евентуална основателност.
Предвид посочения характер на обезпечителното производство, следва да се приеме, че въззивният съд в съответствие с представените писмени доказателства, е направил основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице, за което са налице основанията по чл. 3 ЗОПДИППД, имущество, е свързано с престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник. Съдът е приложил точно закона в обезпечителното производство, с което е гарантирал законосъобразността на наложените обезпечителни мерки.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Софийския апелативен съд № 137/08.09.2011 г. по ч.гр.д. № СП-132/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № Я – 105 от 27.09.2011 г. на Д. А. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: