Определение №61 от 25.2.2015 по търг. дело №502/502 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 61

С., 25,02,2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №502/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на [фирма] – [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 16964 от 19.09.2014г. по гр.д. 11851/2014г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното:
Подадената молба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С решението, предмет на исканата отмяна, постановено по реда на чл.435 ГПК е отменено постановление на ЧСИ Н. П., с район на действие СГС от 19.06.014г по изп.д.№20138470400575, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, като е указано на ЧСИ „ да извърши исканите действия по изпълнителното производство.” Молбата за отмяна е подадена от [фирма], [населено място], който чрез пълномощника си е поддържал наличие на основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради това, че съставът на СГС е постановил решение по подадената жалба в нарушение на чл. 436 ГПК.
Предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо – изрично т.2 на Постановление № 2 /29.11.1977 на Пленума на ВС на РБ. Решенията по чл.435 и сл. ГПК, съгласно ТРОСГК на ВКС на РБ № 3/2005г. са постановени в двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото респективно да се въздържи от неговото осъществяване, а актовете му са определени като властнически волеизявления, чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти последици, различаващи се по своята правна природа от установените със съдебното решение. Следователно, в това производство второинстанционния съд действа не като въззивна, а като контролна инстанция относно незаконосъобразността на обжалвания несъдебен акт. Затова и решението, постановено в производство по чл.435 и сл. ГПК, предмет на настоящата молба, не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство, а може да подлежи на такава само когато с него е разрешен материалноправен спор. В случая, освен изложеното, което мотивира недопустимост на подадената молба,следва да се отбележи, че разглежданата хипотеза не попада сред тези формиращи противоречива практика, съобразно които е образувано ТРОСГТК № 7/14г., т.3 / Разпореждане от 19.11.2014г. на Председателя на ВКС/. Този извод се налага от това, че настоящият случай касае решение, което не прегражда нито развитието на производството, нито разрешава материалноправен спор с последиците на силата на пресъдено нещо, тъй като с него, след отмяна на отказа за прекратяване на производството делото е върнато на съдебния изпълнител, който следва да прекрати изпълнителното производство-действие преграждащо развитието му в широк смисъл, като това негово действие вече подлежи на самостоятелно обжалване. Групите решения формирали противоречие в практиката и с оглед които е предприето задължително тълкуване, приемат като изключение само случаите, с които при разрешаване на процесуалноправен въпрос се засяга по необходимост и самото материално право, респективно когато се касае само за процесуалноправни въпроси- разглеждащи действия, които следва да бъдат възприети като тежки пороци на производството, с които се препятства правото на защита на страната и се прегражда възможността за упражняването й, докато в случая с обжалваното решение производството по изпълнителното дело не е прекратено.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 16964 от 19.09.2014г. по гр.д. 11851/2014г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщенията, че е постановено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top