О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 61
гр.София, 26.01.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3028 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2207/ 04.04.2017 г. по гр. д. № 13879/ 2016 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 11536/ 2016 г. по гр. д. № 2472/ 2016 г. на Софийски районен съд отхвърля исковете на В. Н. С. срещу [фирма], както следва:
· да се признае за незаконна и да се отмени заповед № 143/ 08.03.2016 г., с която изпълнителният директор прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор производство на инструменти“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ)и
· за присъждане на сумата 5 306.40 лв. – обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение в периода 09.03.2016 г. – 09.09.2016 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от В. Н. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка не неговата правилност по следните материалноправни въпроси (процесуалноправен и материалноправен): 1. Подлежи ли на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре? и 2. Какво е значението на извършения от работодателя подбор, когато той не е задължителен и за правомощието на съда да упражни контрол върху него?. Касаторът счита въпросите обуславящи въззивното решение, а извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (приложима редакция на текста до ЗИДГПК с ДВ бр. 86/ 2017 г. – арг. от § 74 от ПЗР на това изменение на ГПК и поради това, че жалбата е подадена на 25.05.2017 г.) с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с ТР № 3/ 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/ 2011 г. ОСГК на ВКС и с решение № 404/ 06.01.2014 г. по гр. д. № 1968/ 2013 г. ВКС, ГК, 4-то ГО, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 329, ал. 1 КТ) и е необосновано (касационните основания от чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК). Касаторът претендира разноските по делото.
Ответникът [фирма], ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а поради това – и да отрече материалната легитимация на касатора В. С. по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, въззивният съд е приел, че правото на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ за работодателя е възникнало поради сходството в основните трудови функции на заеманата от ищеца В. С. длъжност, предвидена за съкращаване в новото щатно разписание и на длъжностите „гравьор метал“, които не се съкращават. Приел е, че преди да прекрати трудовото правоотношение при основанието от чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със заповедта, чиято отмяна се иска, работодателят е упражнил това свое право, а така изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ са част от тези за законност на уволнението. Въззивният съд е приел, че при подбора работодателят е сравнил действително притежаваните от служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, а е уволнил В. С., защото всички служители на длъжността „гравьор метал“ имат по-висока квалификация и работят по-добре. Въззивният съд е базирал тези изводи на заповед № 89/ 15.02.2016 г., с която работодателят определя комисия по извършване на подбора и на протокол № 4/ 26.02.2016 г., съставен от комисията в свидетелство на тази група релевантни обстоятелства. Добавил е, че този протокол го задължава да приеме засвидетелстваните факти осъществени, защото при неговото представяне ищецът не ги е оспорил. Достигнал е до извода, че заповедта за уволнение е законна, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят обжалваното решение, но то съответства на решението на ВКС и на тълкувателното решение, на които касаторът се позовава в обосновка на основанията за допускане на касационния контрол. С отговорите на правните въпроси в решението на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК се приема, че правото на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ възниква при сходство в основните трудови функции на съкращаваните и несъкращаваните длъжности, а когато работодателят го е упражнил, то е част от изискванията за законосъобразност на уволнението поради съкращаване в щата. С извършеното нормативно тълкуване в тълкувателното решение се приема, че преценката на работодателя за критериите от чл. 329, ал. 1 КТ подлежи съдебен контрол, а по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ значение имат действително притежаваните квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа на служителите, участвали в подбора. В съответствие с отговора на материалноправния въпрос, даден с решението на ВКС, въззивният съд е приел, че поради сходството в основните трудови функции на длъжността „машинен оператор производство на инструменти“, която се съкращава и длъжностите „гравьор метал“, които не се съкращават, за работодателя е възникнало право на подбор, а след като го е упражнил – спазените изисквания на чл. 329, ал. 1 КТ са част от тези за законност на заповедта за уволнение. В съответствие с извършеното от ВКС нормативно тълкуване, в обжалваното решение въззивният съд е извършил съдебен контрол на упражненото право на подбор и е приел, че значение имат действително притежаваните квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа на служителите, участвали в извършения подбор. В исковата молба незаконността на уволнението касаторът е обосновал с твърденията, че работодателят не е извършил подбор, макар да е имал такова задължение, а ако го е извършил – е запазил трудовото правоотношение със служители, чиято квалификация и ниво на изпълнение на работата са по-ниски. Следователно обуславящ въззивното решение е въпросът, какво е доказателственото значение на частния документ, съставен в свидетелство на спазените критерии от чл. 329, ал. 1 КТ, когато по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ доводът за незаконност на уволнението поради съкращаване в щата е обоснован с твърдения, че работодателят е запазил трудовото правоотношение със служител, чиято квалификация и начин на изпълнение на работата са по-ниски. Такъв въпрос обаче касаторът не повдига, а е недопустимо касационната инстанция да го изведе служебно (т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът извършва пред настоящата инстанция. Те се изразяват в заплатения адвокатски хонорар от 800 лв.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2207/ 04.04.2017 г. по гр. д. № 13879/ 2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Н. С. ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 800 лв. – разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.